10 полезни неща, които да знаем, когато четем приказки на децата

четене приказка майка дете

Кое дете не обича приказки? Има ли възрастен, който не си спомня с умиление времето, когато е бил дете и е слушал приказки в захлас? Разказването на приказки е ритуал, който носи в себе си дълбокото послание на времето, на традицията, на семейната връзка. Затова е хубаво да се научим да разказваме приказки – интересно, с чувство, така, че да ангажират детското внимание. Понякога разказването на приказки е по-забавно от четенето. Може да се опитате сами да създадете своя приказка. Предложените съвети са предимно за аудитория до 7 годишна възраст, но може да бъдат използвани и при по-големи слушатели.

1. Изберете кратки истории – продължителността на детското внимание е кратка, така че се възползвайте от времето разумно.

2. Създайте подходяща обстановка – направете си кът за приказки, където да седнете, да наредите любимите играчки за слушатели и да се изолирате от ненужно разсейване. Ако имате малка палатка, може да я превърнете в „специалното място за приказки“ или да направите импровизиран куклен театър.

3. Разказвайте приказки за интересни за детето неща – любими герои, игри, играчки. Добре е да разказвате приказки с поука. Дподобни приказки за основа на ваша собствена модификация.

4. Започнете с въпрос, който да ангажира вниманието на децата. Следете реакцията на своите слушатели – те най-точно ще ви покажат дали им е интересно. Ако са неспокойни, непрекъснато подскачат или не стоят на едно място, то вероятно историята ви не ги е завладяла.

5. Контролирайте тона си – често родителите разказват с назидателен или поучителен тон, което не се харесва на децата. Разказвайте с тон, който бихте използвали, ако разказвате на ваш връстник. Използвайте нарастваща сила на гласа и скоростта до достигане на кулминацията на приказката, след което намалете темпото. Опитайте драматични паузи – когато нещо ще се случи в приказката, оставете секунда тишина, за да засилите напрежението в историята.

6. За деца до предучилищна възраст участието в приказката е много важно – така те осмислят думите много по-добре. Физическата активност е свързана с начина на възприемане в ранна възраст, така че ако зайчето във вашата приказка ляга да спи – то детето може да легне или да се протегне, да покаже как заспива героят от приказката. За по-големите деца обаче одобрението на другите е вече от значение, така че те може и да откажат участие във визуализацията на разказа.

7. Ако децата познават оригиналната приказка, която сте решили да модифицирате, може да ги попитате дали ще отгатнат какво ще се случи в следващия момент. Понякога може да промените хода на разказваната приказка, за да ангажирате вниманието на слушателите с неочакван развой.

9. Ако забравите елемент в приказката, не се връщайте назад, а направете промяна, която да ви осигури необходимия момент. Бъдете уверени, когато разказвате, не спирайте с ненужни „мозъчни паузи“. Избягвайте „ъъъ“-кането в разказа.

10. Дайте завършен вид или обобщение в края на историята, която разказвате. Към финала може да забавите темпото на разказване, завършвайки с познат израз. Спомнете си „..и живели дълго и щастливо до дълбоки старини“, с което завършват много класически приказки.

Не се притеснявайте, опитвайте различни начини на разказване. Макар че родените за разказвачи са единици, всички останали се учат да бъдат такива с постоянство и упражнения. И не забравяйте да се забавлявате, бъдете спокойни и уверени. Така децата ще усвоят позитивно поведение, подражавайки на видяното.

Текст: Милена Николова, Училище „Слънчогледи“

Вижте още:

Да приспим детето – 6 грешки, които родителите допускат

Как да създадем у детето интерес към четенето

10 причини да четем на децата

20 ярки спомена, които непременно трябва да подарите на детето си

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: