4 причини за „лошото“ поведение при децата

Защо децата се държат лошо, проявяват инат, тръшкане и непослушание? Изключително важно е да разберем корена на детското поведение, преди да пристъпим към действие, целящо поправяне и наставление. Експертът родителство, психолог и психотерапевт Aлисън Шейфър счита, че децата имат четири основни цели, които се опитват да постигнат чрез с бъркани средства (тоест, лошо поведение). Това са:

1. Внимание
2. Власт
3. Отмъщение
4. Отбягване

Важно е да правим разлика между тези четири цели, защото родителските ни стратегии ще са различни за всяка от тях. Ако например детето се опитва да наложи власт, няма да решите проблема, като му отказвате внимание. Нека разгледаме поотделно всяка от тези цели, за да разберем детските убеждения и причините за неприемливото поведение:

1. Внимание

Търсещото внимание дете живее с погрешното убеждение, че е важно само когато е център на вниманието. Ако не получава внимание, то смята, че вече е загубило значимостта си. Ние знаем, че това не е вярно. Но детето не знае. То действа съгласно убеждението си и прави всичко възможно, за да е в светлината на прожекторите и да ви накара да се занимавате с него. Обикновено това става чрез обезпокояване, например – като пръска вода навсякъде или скубе листата на домашните растения.

Понякога ви кара да сте на негово разположение, като ви принуждава да го дундуркате или да го храните с лъжичка, или да стоите цяла вечер с него над домашните.

Как да разберем, че целта е внимание? Обикновено се чувстваме твърде раздразнени и фрустрирани; губим сума ти време, за да се справим с търсещите внимание деца. Навикваме ги, натяквам им и нерядко правим това, което те би трябвало да правят. Както и да реагираме, трябва да знаем, че именно този отговор, тази реакция осигурява причината децата да се държат по този начин. Ние не караме децата да се държат лошо, но начинът, по който реагираме, им показва, че поведението им си струва.

Какво да направим?

Родителите трябва да разберат, че това поведение служи на една единствена цел – получаване на внимание. Ако майката хване номера, тя ще може да игнорира съответното поведение и така детето ще научи, че старите трикове вече не вършат работа. Трябва да продължим да окуражаваме детето, да създаваме увереност в собствената му стойност, както и да му покажем положителен начин да се свърже с нас.

2. Власт

Властта също е много важна за нашите деца. Не се притеснявайте от думата „власт“. Ние искаме децата ни да се чувстват насърчени. Не намерят ли обаче подкрепа в усещането, че са компетентни и че имат някакъв контрол по отношение на живота си, те със сигурност ще я потърсят чрез негативни средства, най-често чрез опити да изглеждат големи и да командват. Колкото повече лишавате детето от власт, толкова по-ожесточено то ще се нахвърля върху вас. Ние отговаряме на борещото се за власт дете с борба, а така нещата ескалират.

Какво да направим?

Трябва да открием начин детето да намери позитивна форма за упражняване на власт. Чрез поведението си то ни казва, че има нужда да бъде насърчавано, че в този момент се чувства онеправдано. Показва ни, че е готово да поеме по-голям контрол върху живота си. Ние се притесняваме да му дадем повече власт, смятайки, че това ще ни създаде повече неприятности – но е точно обратното. Ако децата имат положителна власт, няма да става нужно да търсят форми на негативната власт. А положителната власт  може да бъде дадена чрез делегиране на отговорности, чрез демонстриране на доверие и чрез послания от типа „ти можеш“.

3. Отмъщение

Майките, чиито деца търсят отмъщение, обикновено са много разколебани относно качеството на семейния си живот. Нещата са зле за всички. Децата никога първи не търсят отмъщение. То винаги е в отговор на нараняване, на което те смятат, че са жертви. И искат да си върнат. Целта на отмъщението е да ни покаже, че детето не трябва да бъде подценявано от нас и от начина, по който се отнасяме с него. Целта на отмъщението е да ни покаже колко наранено се е почувствал детето. Трябва да се вслушаме в това послание.

Какво да направим?

Именно децата с най-лошото поведение са тези, които най-много страдат. Майките имат за задача да се справят с раните и с болката. Научете се да слушате децата си. Слушайте ги, а да разберете как се чувстват. Слушайте ги, за да успеете да влезете в тяхната субективна реалност и да погледнете света през нея. Кое е това, което така ги е наранило? Твърде често ние обезценяваме техните чувства, определяйки ги като „грешни“, като в следния случай: „не обичам бебето повече от теб. Ти грешиш, а сега се стегни!“.

4. Отбягване

Това е последната от четирите сбъркани цели и представлява най-тежката форма на обезкуражаване. Детето е започнало да смята, че не принадлежи на семейството. Това е ужасно тъжно. У детето се е породило убеждението, че никакво усилие от негова страна не може да доведе до успех, и то се е предало. Самооценката му е близо до нулата и то не би искало да преживее още един провал. И решава, че ако не се опитва, няма как да сгреши, нали? То започва да симулира такава неспособност, че накрая родителят вдига ръце и казва: Предавам се, опитах всичко! Разбира се, то именно това и желае да постигне. Цялото напрежение се стопява, когато никой не очаква нищо от теб.

Какво да направим?

Запомнете, децата ни никога не бива да усещат, че сме се отчаяли от тях. Чрез поведението им трябва да разберем, че според тях им оказваме натиск. Нашата работа е да разсеем напрежението, като покажем доверието си в детето. То има нужда да знае, че е обичано и ценено точно такова, каквото е в момента. Когато възстанови усещането си, че е ценено такова, каквото е, то ще започне да се развива отново.

Във всеки от случаите на лошо поведение трябва да помним, че имаме пред себе си дете с разколебано чувство за принадлежност и собствена значимост. Децата, също както и възрастните, ще се стремят към по-добро поведение и успехи, само ако не са обременени от усещането за липса на подкрепа и обезкуражаване.

Статията е базирана на книгата „Край на мита за добрата майка“ на Алисън Шейфър, предоставена с любезното съдействие на издателство Colibri

Вижте още:

11 мита при отглеждането на деца и как да ги избегнем (особено номер 2)

Оставете децата на мира – какво се крие зад манията „по-умно, по-бързо, по-рано“

Хиперактивност при детето?

Няма лоши деца