5 мита за храненето на бебето с адаптирано мляко

Вредни ли са адаптираните млека? Вярно ли е, че детето няма да бъде достатъчно здраво, умно и физически активно, ако не е кърмено? Много майки си задават подобни въпроси и дори изпитват силно чувство на вина, ако не успяват да кърмят бебето или кърмата им е недостатъчна.

Нека уточним, че тази статия в никакъв случай не прокламира храненето с адаптирано мляко, дори напротив. Със сигурност кърменето е най-добро за вашето бебе. Но нека не заклеймяваме майките, които поради една или друга причина не могат да го осъществят и не поставяме грешни етикети на алтернативите, с които съвременните родители разполагат.

Ето някои от най-честите митове, свързани с адаптираните млека и тяхната приложимост:

Мит # 1: Няма да имате достатъчно здрава връзка с бебето, ако не го кърмите и ако го храните с адаптирано мляко

Връзката между майка и бебе не се свежда единствено до кърменето. Тя зависи от и от много други важни фактори – контактът кожа с кожа, нежността на майчиния глас, разпознаването на лицето, прегръдките, пеенето и т.н. Независимо от начина, по който храните бебето, ще успеете да се свържете с него именно чрез тези пълноценни моменти. Всички бебета обичат усещането за контакт с кожата, особено след раждането и през първата седмица. Ако по някаква причина не можете да кърмите, просто разкопчайте ризата си, махнете сутиена и оставете бебето на гърдите си така, че да вижда лицето ви.

Мит № 2: Бебетата, хранени с адаптирани млека, няма да бъдат толкова умни, колкото кърмените бебета

Вярно е, че в годините, в които адаптираните млека започнаха да се появяват на пазара, съществуваше огромна разлика между състава на кърмата и полезните вещества в тези продукти. Но добрата новина е, че съвременните адаптирани млека са много по-качествени и в много по-голяма степен се доближават до натуралния им еквивалент. Повечето от тях са обогатени с пробиотици и пребиотици и съдържат хранителни съставки, които допринасят за оптималния растеж на бебетата. DHA и ARA (докозахексаенова киселина и арахидонова киселина) са едни от най-големите пробиви  в усъвършенстването на адаптираните млека. По-рано тези вещества присъстваха само в майчиното мляко, а именно те оказват влияние върху развитието на зрението и мозъка на бебето и върху имунната му система, особено през първите две години. Лактоферинът е друга важна съставка, която подпомага имунната система. Тя също се съдържа, както в майчината кърма, така и в качествените адаптирани млека.

Мит # 3: Съчетаването на кърменето с храненето с адаптирано мляко ще предизвика нежелание на бебето да суче

Всеки проблем, свързан с отказа от гърда или отказ от бутилката често буди крайни изводи у майките и се свързва с начина на хранене. Това обаче не винаги е вярно. Нежеланието може да се сведе до предпочитанията или моментното състояние на бебето – някои бебета не желаят да се хранят от бутилка, а други – трудно сучат от гърда. Всичко е въпрос на търпение и упоритост, а не толкова на употребата на адаптирани млека.

Мит 4: Използването на адаптирано мляко ще доведе до неспособност за отделяне на кърма

Както вероятно знаете, кърменето е процес, зависещ от самото бебе – колкото повече то има нужда от майчино мляко, толкова повече ще сте способни да отделяте кърма. Но за щастие, това не е точна наука, така че спокойно можете да добавите адаптирано мляко, ако се налага да дохранвате бебето и кърмата не ви достига. Не трябва обаче да смесвате адаптираното мляко с кърма, независимо от това какви са количествата. Ако бебето е на смесено хранене – първо се дава кърма (от гърда или изцедена), а след това се дохранва с адаптирано мляко. Важно е да следите количествата, за да сте сигурни, че бебето е нахранено или пък – че не сте прекалили.

Мит №5: Бебетата, хранени с адаптирани млека, изостават на ръст

Тук отново важат доводите, изведени по-горе. Няма причина да смятате, че бебето ще изостава в развитието си, ще е с нисък ръст или ще боледува често, само защото е било на изкуствено хранене. Примерите са на всякъде около вас. Съществуват ниски деца или такива, които боледуват често, които са били кърмени до годинка, както и обратното. В повечето случаи тези неща зависят от гени, както и от начина на живот и хранителни навици след кърмаческия период.

 

Вижте още:

Замразяване на храна за бебето и детето – да или не?

Хранителните алергии при децата – как да ги разпознаем и как да ги избегнем?

Кърмене след Цезарово сечение (секцио) – какво трябва да знаем

Кога да изведем новороденото бебе навън за първи път?

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Е-MAIL АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: