5 неща, които си напомням, когато се почувствам като лоша майка

тъжна майка лоша майка

На всеки 5 минути, в които съм майка, се пада поне по една, в която да се почувствам като „лоша майка“. И като че ли всеки ден има моменти, през които ме връхлита усещането, че със сигурност постъпвам неправилно спрямо децата си. Знам, че тези чувства са съвсем нормални. Също така знам, че са измамни и че не е вярно – не съм „лоша майка“. Затова, когато тези мисли ме „нападнат“, имам 5 неща, които си напомням, за да ги прогоня.
  1. Нормално е да имаме лоши дни

Всички имаме лоши дни. Понякога имаме и лоши седмици. Някои месеци минават по-трудно от други. Случва се на всеки от нас. Но истината е, че лошите дни не ни правят лоши майки. А ако наистина сме си помислили, че е така, това показва обратното – че сме добри майки, защото ни е грижа. И тези моменти са част от израстването ни в нашата роля на родители. Защото всяка майка прави грешки – това е сигурно. Важното е да ги признаваме и да се учим от тях. А кой е най-добрият начин да поправим една грешка? Да осъзнаем къде грешим и да опитаме отново да направим същото нещо, но по правилния начин. Ако имаме нужда от съвет или насока, нека не се притесняваме да ги потърсим и приемем. Ясно е, че не можем да очакваме да бъдем съвършени. Но ако даваме най-доброто от себе си, ако се учим от грешките си, ако се извиняваме на децата си и се стремим да се справим по-добре следващия път, това ще помогне не само на нас, но и на децата ни. За тях това ще бъдат уроци по любов, човечност и прошка.

  1. Няма перфектни майки

Наистина няма. Затова не трябва да се стресираме и измъчваме от факта, че в живота ни има несъвършенства. Знам, че в света на социалните медии това е трудно, защото именно там срещаме и виждаме жени, които са за пример и като че ли са постигнали всичко – имат идеално тяло, съвършено обзаведен дом, деца като ангелчета, готвят като най-добрите професионални готвачи, изживяват страстна и красива любов със съпруга си и нямат никакви проблеми. Е, как аз, като простосмъртна майка, да се състезавам с тях? Само че, ще ви издам една тайна: всичко това не е реално. Не е възможно всичко описано по този начин да е точно така – това е просто една идеалистична представа, създадена специално за профила в социалните мрежи и за пред другите. Със сигурност в живота на всеки от нас има неща, които не биха изглеждали добре на снимка и няма да съберат лайкове. Винаги си припомням това, когато стоя пред голяма купчина с пране, облечена в спортна тениска и клин, а децата тичат около мен като хуни.

  1. Децата ми ще пораснат и… ще ми липсват

Със сигурност и вие сте чували редовните клишета „Толкова бързо растат.“, „Сега е трудно, но предстои още по-трудно.“, „Когато имаш деца, годините минават толкова бързо.“ и други подобни. Тези реплики винаги са ме вбесявали. Истината обаче е, че колкото и клиширано да звучат тези изречения – в повечето случаи са верни. Може би точно затова са толкова изнервящи. Истина е, че нашите мъничета скоро няма да бъдат толкова мънички и вече няма да се сгушват до нас на дивана. Истина е също и че нещата, които ни дразнят у децата ни сега са нищо в сравнение с изпитанията, пред които ще се изправим, когато станат тийнейджъри. Ето защо при всяко мое вбесяване, когато ми идва да се развикам на 4-годишната си дъщеря или 2-годишният ми син пак е пуснал количките си да плуват във ваната, аз се опитвам да поема дълбоко въздух и да се вдигна над нещата. Защото знам, че да се ядосвам и разочаровам от постъпките на децата не ме прави лоша майка, но пък тези чувства един ден в бъдещето ще ми се струват незначителни и дори забавни. И ще ми липсват моментите с децата ми и етапите от тяхното порасване, колкото и трудни да са били те.

  1. Децата ми ме обичат

Хубаво казано, но трудно за вярване, когато сме в разгара на поредния спор с детето или пък когато то започне да се тръшка точно по средата на супермаркета. Но децата наистина много ни обичат. Когато са малки, за тях майката е целият им свят, центърът на Вселената, единственият човек, при когото искат да бъдат, когато са наранени, изплашени или разстроени. Ние сме тяхната опора и подкрепа, техният най-добър приятел, източникът на смелост и увереност за тях. И в тази си роля сме незаменими. Може понякога да изглежда, че децата ни предпочитат да бъдат с баща си или с баба си, но дълбоко в себе си те са най-привързани към нас, майките. Обикновено хлапетата възприемат бащите си, бабите и дядовците като хора, с които преди всичко се забавляват и глезят, но мама е „постоянното присъствие“, от което те най-много се нуждаят и най-много ценят, дори и да не го показват. Моите деца много пъти са ми го доказвали – когато сме били разделени за уикенда например, после не мога да ги отделя от себе си.

  1. Не съм единствената майка, която се чувства така

Всеки път, когато видя някоя майка в труден момент с детето си – виждам себе си в нея. Виждам познати емоции – изтощение, разочарование, раздразнение или гняв. Понякога забелязвам сълзи, друг път виждам щастие, радост и смях. Но всеки път разбирам, защото и аз изпитвам всички тези чувства. Ние, майките, минаваме през сходни неща, водим едни и същи битки. И въпреки това, много от нас понякога се чувстват сами. Но не сме. За себе си знам, че не съм единствената, която изпитва съмнения и си задава въпроси, не само аз се чувствам неуверена. Има още хиляди, дори милиони жени като мен – със същите съмнения и същите въпроси. Ето защо винаги, когато виждам друга майка с уморен поглед или сериозно изражение, аз й кимам и й се усмихвам. И с това искам да й кажа „Не си лоша майка. Справяш се много добре!“

 

Автор: Шайен Бел
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

До майката, която не се прави на перфектен родител

Аз съм лоша майка и не храня детето си

Моля ви, родители, не правете това с емоциите на децата си!

5 мита за перфектната майка

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: