6 неща, от които децата НЯМАТ нужда

Често родителите се концентрират върху това от какво има нужда детето им, дали не пропускат да му осигурят нещо, дали не е лишено и дали са направили достатъчно. И в този свой стремеж обикновено се случва така, че са преминали една важна граница – тази на твърде силното обгрижване, липсата на самостоятелност и превръщането на детето в разглезено или лишено от право на избор. Ето някои неща, от които децата нямат нужда и които вредят на тяхното възпитание:

1. Най-скъпите вещи и играчки

Материалното благополучие сякаш се е превърнало в основен движещ механизъм в съвременния свят и това придобива особено големи размери, когато става дума за отглеждането на деца още в най-ранна възраст. Родителите смятат, че са се провалили, ако не са купили най-скъпата количка, най-доброто обзавеждане и не са напълнили детската стая с куп ненужни пособия и играчки. Разбира се, че е важно детето да има необходимите вещи и те да са качествени и безопасни, но понякога този стремеж излиза извън контрол. Родителите работят извънредно, за да подсигурят всичко това и често се случва така, че лишават детето си от своето време и внимание, компенсирайки го с нова кукла Барби или кола с дистанционно управление. Помнете, че децата имат нужда преди всичко от нашата обич и внимание, а материализмът се възпитава именно чрез материализъм.

2. Задоволяване на всяка прищявка

Неспособността да кажем „не” сякаш се превръща в някаква коварна мода в съвременното отглеждане на деца. Стремежът към либерално възпитание направи така, че много родители объркаха здравословната обич и подкрепа с пълната липса на контрол и желанието да направят всичко за своето дете. Смятайки, че детето е щастливо, когато получава всичко, което поиска, при това в момента, в който го е поискало, родителите често допускат фатални грешки във възпитанието, които имат трайни негативни последици.

3. Прекаленото обгрижване

„Детето не трябва да страда”, „Детето не бива да се изморява”, „Аз ще го отменя”, „Родителите трябва да правят всичко за децата си”. Чували сте подобни изказвания, нали? Майката-орлица много прилича на тази, която задоволява всяка прищявка, с тази разлика, че за нея е мисия номер едно да прави всичко ВМЕСТО детето си и това сякаш и носи особено удоволствие. В съвременното общество често може да се види как четиресетгодишни мъже все още са обгрижвани от майките си и това поведение вероятно е започнало още в най-ранно детство. Децата нямат нужда да правим всичко вместо тях и да ги задушаваме с грижи, така те никога няма да се научат на самостоятелност и отговорност.

4. Да бъдете неотлъчно до тях

Повярвайте, залепената до детето си майка, определено не е от полза за неговото възпитание. А истината е, че често може да срещнете деца на 3 години, което не е прекарвало нито една вечер далеч от майка си, тя изпада в паника, когато трябва да го остави на грижите на някоя баба, а тръгването на ясла или градина й звучи ужасяващо. Майката-орлица смята, че това е израз на огромна обич и че никой друг, освен нея, не би могъл да се справи. Резултатът обаче е съвсем друг – дете с проблемно общуване и трудно се адаптира.

5. „Благородната“ лъжа

„Благородната лъжа е позволена за родителите”. Този мит години наред служи за оправдание, когато родителите лъжат децата си – от това, че щъркелите носят бебетата до това, че ще им купят колело… ама друг път. Вярвате или не, децата са силно чувствителни към това колко честни сме с тях. И ако усетят, че често ги послъгваме, те вероятно няма да кажат нищо. Просто ще спрат да ни вярват или самите те ще започнат да прилагат лъжата като средство.

6. Прекалената критика

Ако мислите, че критиката е възпитателно средство – грешите. Не и тогава, когато тя наранява, унижава и създава чувство за малоценност. За всяко дете мнението на родителя за това как се е справило, как изглежда, какво може, е водещо. Критиката му действа демотивиращо. Тя подсилва нежеланието му да участва в каквото и да било или пък го провокира да прави нещата тайно от вас. Да, балансът между прекалената критика и прекаленото хвалене е много труден и за мнозина – непосилен. Но едно уравновесено, уверено и усмихнато дете се нуждае именно от това – да сме достатъчно честни с него, но да кажем нещата така, че то да ги осъзнае и да разбере, че сме на негова страна.