6 дразнещи навици у малкото дете, които всъщност са напълно нормални

Вероятно всеки родител може да си спомни момент или ситуация, в които неговото ангелче се превръща в двегодишен дразнител с ужасно поведение и изнервящи навици. Обикновено в такива случаи родителите получават съвет да се обърнат към психолог. Наистина ли обаче тези ситуации са толкова сериозни, че да изискват помощ от специалист?
За да ви успокоим, представяме ви няколко неприятни поведенчески проблеми, за които се оказва, че са напълно в реда на нещата и нямате повод за притеснение: Вашето дете е добре.

 

1. Отговорът винаги е „НЕ“

Изведнъж кроткото и тихо дете започва да отказва всичко, което родителите му предлагат, дори нещата, които харесва.

Какво всъщност се случва:

Най-общо казано, периодът на отрицание показва, че детето е започнало да осъзнава, че вече може да заяви себе си. Обикновено това се случва, когато то е на възраст между 2 и половина и 3 години, при някои деца – дори и по-рано. В този период мъничето разбира, че е отделен индивид, а не част от родителите си и се опитва да заеме мястото си в семейството.

Как да реагираме:

Бъдете търпеливи и не се опитвайте да потиснете бунтарския дух на детето си. Оставете го да взема решения и му позволете да бъде по-независимо, без, разбира се, да нарушавате своя авторитет. Позволете му да взима решения с приемливи за вас неща – например: „Какво искаш да хапнеш – ябълка или банан“. Или – „Коя блуза искаш да облечеш – синята или зелената“. По този начин детето се учи да прави избор и ще ви се доверява повече, ставайки по-уверено.

2. Постоянни истерични изблици

Внезапните истерични изблици у децата сякаш са най-страшният кошмар за родителите. Те си мислят, че това се случва само с тяхното дете, че то е лошо или невъзпитано. Първоначално малкото дете се разплаква и получава това, което иска, но след това просто губи контрол. Нещата стават още по-сериозни, ако това се случи на публично място. Понякога може да се окаже почти невъзможно да го успокоите.

Какво всъщност се случва:

Истеричните изблици обикновено имат дълбока и трудна за разгадаване причина, но са съвсем нормални за децата на възраст между 1 и 5 години. Такъв пристъп може да се дължи на умора, прекомерни емоции, глад и др. В подобни случаи вашият отказ да купите нова играчка например може да се превърне в трагедия. Един възрастен човек може да се справи с емоциите си в такава ситуация, но нервната система при децата все още не е добре развита. Вашата невъзможност или нежелание да задоволите техните нужди ги фрустрира.

Когато се опитвате да се справите с нежелателното поведение, използвайте метода на естествените последици и бъдете последователни. Ако детето знае, че след всяко тръшкане вие ще отстъпите и то ще получи това, което си е наумило, ситуацията винаги ще се повтаря.

Как да реагираме:

Говоренето и опитите да привлечем вниманието на детето са безполезни. Може да се опитате да предотвратите истеричния изблик в самото начало (като например предложите нещо по-интересно за правене) или да оставите детето да плаче и да се успокои само.

Бъдете категорични, когато налагате ограничения. Ако сте казали „не“ на гледането на телевизия преди лягане, спазвайте го. Не променяйте правилата според вашите нужди и настроение, а според това кое е полезно и кое – не за детето. Виковете, шамарите и наказанията, няма да имат никакъв ефект – така че – не залагайте на тях. Вижте повече по темата ТУК.

3. Един и същи въпрос отново и отново

Малкото ви съкровище не само повтаря една и съща дума постоянно, но и изисква реакция от ваша страна. Познато ли ви се струва? Понякога майките не могат да разберат какво искат децата им и малките се разстройват, ако не получат отговор. Поведението им може да подлуди и най-спокойните родители.

Какво всъщност се случва:

Повтарянето е най-добрият начин да се запомни как и кога се използва определена дума и по какъв начин значението й се променя в зависимост от ситуацията. Освен това, чрез повтарянето детето изучава реакцията на околните (в случая – на родителя), което е един вид изучаване на света. Отделно от това, чрез повтарянето на думите децата упражняват интонацията си и различните звуци.

Как да реагираме:

Не забравяйте, че повтарянето е стъпка към овладяването на речта. Насърчавайте детето си, говорете му повече и този период ще премине. Ако ви задава въпроси, отговаряйте му, без да ги считате за досадни и глупави. Помнете, че ако реагирате негативно, това може да причини проблеми в бъдеще.

4. Често събуждане през нощта

Вашият мъник заспива и става всяка сутрин по едно и също време, но изведнъж започва да се буди в 3:00 часа през нощта, понякога дори и с плач. Колкото по-често се случва това, толкова по-трудно става да свикнете с това негово поведение.

Какво всъщност се случва:

Смущенията в съня обикновено са последица от емоциите и новата информация, получена през деня. Ако детето не иска да спи, то вероятно е изпитало силни емоции вечерта. Понякога усвояването на нови умения също може да причини прекомерна възбуда. Детските психолози смятат, че малките деца толкова много искат да изпробват новите неща, които са се научили да правят, че са готови да пожертват съня си.

Как да реагираме:

Като начало – опитайте се да планирате дейностите така, че тези, изискващи активност, да не са в късните часове на деня. Ако детето ви продължава да не иска да спи през нощта, не се изнервяйте. Направете така, че в часовете преди лягане детето да не гледа телевизия, да не се храни (особено със сладки храни) и да не се занимава с неща, които да са свързани с много активност и прекомерна възбуда. Ако все пак то се буди нощем, не го лишавайте от присъствието си и го успокойте. Вижте повече за проблемите със съня при децата ТУК.

5. Хвърляне на предмети

Вашето малко дете хвърля моливи, играчки и всякакви други предмети. А ако е още бебе – хвърля на пода биберона-залъгалка и плаче, докато не му я дадете отново.

Какво всъщност се случва:

Преди всичко – бебетата са склонни към импулсивни действия, които не могат да контролират, защото мозъкът им все още не е напълно развит. Освен това, хвърлянето на разни неща е едно от уменията, които малките деца трябва да упражняват. Така те развиват фината си моторика и координацията между ръцете и очите. Не на последно място – чрез хвърлянето на предмети децата научават причинно-следствената връзка: ако пуснеш нещо на земята, то пада.

Как да реагираме:

Опитайте се да обясните кои неща могат да бъдат хвърляни и кои не бива. В общия случай едно тригодишно и дори двегодишно дете би могло да разбере обясненията ви. При по-малките деца просто приемете, че това е част от развитието им, а не опит да ви извадят от равновесие. Всъщност – именно така те изучават и собствените ви реакции и търсят взаимодействие с родителя.

6. Детето отказва да се храни

Детето ви винаги е имало добър апетит но изведнъж отказва да яде дори най-любимите си ястия. Също така, порциите сякаш му идват в повече и винаги оставя малко храна в чинията си.

Какво всъщност се случва:

Педиатрите разграничават няколко фактора, които могат да причинят загуба на апетит – например умора, болестно състояние, растеж на зъби или просто желание за игра. Проучвания показват, че новите продукти също могат да доведат до промяна на хранителните навици при детето. Бебетата са много „консервативни“, новите неща ги плашат, така че може несъзнателно да влошите ситуацията, ако сте твърде настоятелни в опитите си да ги накарате да ядат.

Как да реагираме:

Не насилвайте детето си да яде, ако не иска. На 2-годишна възраст децата могат да разберат кога са сити. Позволете им постепенно да изградят положително отношение към храната, включително и към новите продукти.

 

Преведено и адаптирано от: Brightside.me

Превод и адаптация: Яна Атанасова

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ:

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien