9 пропуска във възпитанието, които повлияват физическото и духовно здраве

Човек се учи, докато е жив. Това не е точно процес на натрупване на знания. Това е процес на взаимодействие с околната среда. При този процес осъзнаваме на какво вече му е отминало времето.

Всяка „истина“ има „срок на годност“. Идва моментът, когато разбираме, че вече вредим, ако използваме старото. Ако не го разберем, превръщаме нещата в догма. Този момент на разбиране може да е болезнен понякога. Хубаво е да знаем, че каквото сме правили преди, е било най-доброто, което е можело да се направи.

Смисълът е, че личното и обществено развитието ни дават предимства. Възможността да грабнем новото и следвайки вътрешните си усещания да направим нещо за децата си. Това е двустранен процес. Новото при родителите стимулира децата, а стимулираното дете е стимул за родителите.

Получава се, ако родителите приемат, че са проводникът на доброто за децата си. Което добро не зависи само от тях, а е един многостранен процес, който идва отвсякъде. Тогава пропуските се превръщат в предимство, защото всяко нещо, което е осъзнато и прието, може да се развива към по-добро.

  1. Недостатъчна любов

Това, че човек е щастлив, не означава, че животът му е лесен. Обикновено се оказва, че много лесният живот води до депресии и пристрастявания.

Не е задължително децата ни винаги да са доволни от нас, защото любовта също си има двете проявления. Едно нещо може да хареса на детето, а другото да не му хареса. Разбирате, че детето може да е недоволно, ако му попречите да пипне гореща печка.

И в двата случая то ще усети намерението ви. Ако вие го стимулирате с любов и ограничавате с любов, то ще ви усети и без думи, и без обяснения. Ако се опитвате да му налагате стереотипи, то ще протестира и тези протести не са случайни. Те се опитват да ни научат на нещо.

Детето има нужда от граници, за да се развива. От самата генетика (Хюман Дизайн) идва фактът, че финансовият успех се проявява при наличие на ограничения, а ние искаме децата ни да са материално успешни. Всъщност искаме децата ни да са свободни като това може да се прояви и като материален успех, а всяка свобода се получава при осъзнаване и приемане на ограниченията, което ни позволява да работим с тях по успешен за нас начин.

От познанията за системите е известно, че една система може да се разширява, само ако са й поставени граници. Искаме все пак децата ни да са защитени и сами да знаят да се защитават. Учим ги да бъдат самите себе си, а част от това е да отстояват себе си.

Но всичко това направено с любов, разбиране и отчитане на всяка ситуация като различна. Различните типове деца е нуждаят от различен начин на възпитание и грижа. Едни могат да решават бързо на момента, а други вземат решенията в продължение на дни и това е коректно за всяко от тях. Едни могат доста време да прекарват сами, а други винаги ги виждаме в компания. Обикновено общият почин е да хомогенизираме хората и всяко „отклонение“ да искаме да го коригираме, а това просто може да израз на индивидуалната същност.

Потръпвам при мисълта за вредата, която носи продължаващото използване на препоръките на д-р Спок. Например буквално казва, че трябва едномесечното кърмаче да се откаже от нощното хранене. И ако то плаче, да се остави да плаче до 30 минути,  а ако продължава да плаче неутешимо (точната дума използвана в книгата му), то да му се даде топла вода и ако след това продължава да плаче неутешимо още (още) 30 минути, да се нахрани.

Точно този подход създава у бебето убеждение, че не е обичано, че не може да разчита на света, че светът е неприятно място и това предизвиква у него като порасне ограничения да се свързва, ограничения да си позволява хубави неща. Това е много често явление, което е чест проблем при фамилните констелации.

Другото, което твърди д-р Спок е, че е нормално родителите да очакват децата им с „готовност да възприемат техните принципи и идеали“. Давам този пример, защото това е доста разпространено схващане. Но времената на това схващане просто отминаха. Вижте следващата илюстрация. Тя е пример какво се получава всъщност.

Най-голямата любов, която можем да дадем на децата си, е да ги научим да бъдат себе си. Да следват собствените си идеали и принципи. А те от раждането си имат вътре в себе си механизма как да намерят и изразяват собствените си принципи. Също да им помогнем да изразят себе си, така че да намерят най-доброто свое място в обществото.

Децата нищо не дължат на родителите си освен признанието, че са получили живот от тях. Те могат да благодарят за това нещо като създадат свои собствени деца.

  1. Третиране на децата, като че те се различават по възможности от възрастните

Когато се роди малкият човек, веднага носи в себе си целия свой потенциал, който може да разгърне през живота си. Родителите си мислят, че бебето е непълноценно, защото още няма говорни и моторни умения. Но то още от раждането си, в гените си, носи всичко необходимо в перфектната форма. Още от раждането си повлиява на живота на цялото семейство и това всеки родител го е усетил. Можем да го оставим да разгърне собствените си способните, а не да го караме да развива чужди за него такива.

  1. Не им даваме време и възможност да се проявят

Обикновено се притесняваме, че децата не се справят добре в някоя област или в някое умение. Ако погледнем честно, ще видим, че по някакъв начин ние сме натрапили тези области и занятия и очакваме перфектни резултати.

Най-доброто, което можем да направим, е да ги оставим да се проявят и да им позволим да се изявят в това, което им харесва и което им се отдава. Много лесно ще го забележим. Децата го умеят „по рождение“, а и много им харесват тези занимания. Можем да им осигурим разнообразна среда и занимания, за да видим кои са техните.

В противен случай ще намразят натрапените занимания и като пораснат може да се примиряват с натрапена работа и да не си позволяват нещата, които им харесват.

  1. Храним ги, както храним себе си

Виждали сте дете хранено с лъжичка. Понякога то плюе храната, а хранещият го я обира с лъжичка и се опитва да я натика в устата му. То продължава да плюе и битката продължава. Децата ни са различни от нас, което означава, че могат да обичат съвсем различни храни и да не обичат вашите. Това не е просто въпрос на обичане. Ако детето отказва точно тази храна, това означава, че тя е нездравословна за него поне в този момент.

Това, че яде еднообразна храна, че се храни, когато избере във времето, че яде предимно вечер, че обича да пие много вода и по време на хранене, че си дава дни на намалено хранене, че обича да говори, докато се храни и т.н. може да са съвсем коректни за него неща, които най-добре подхождат на генетиката му.

Натрапеният хранителен режим може да доведе до затлъстяване, проблеми с обмяната на веществата и до не-дохранване. Да, до не-дохранване. Уж разнообразният и питателен режим, който си мислим, че сме му осигурили, може просто да не съответства на нуждите му.

  1. Желаем бързо да пораснат и да достигнат зрелост

Порастването и зрелостта не зависят от количеството обучения, учене, занятия и поучения от страна на родителите. Колкото и да бързаме и да искаме детето ни да се „изяви“, вътрешните промени в него не могат да настъпят по план. Промените у децата зависят от тяхното си вътрешно развитие и от това доколко им позволяваме да следват правилната за тях среда и занимания.

Нямаме контрол над този процес, а и самите деца не могат да предизвикат всякога у себе си желани промени в срок, дори ако се стараят да го постигнат. Само биват травмирани, ако има натиск от страна на родители и учители за това.

Също така съвременният човек е част от еволюция, за която е много важно осъзнаването, развиването на съзнанието. За това се иска време и затова ние живеем толкова дълго – средна продължителност на живота 84 години.

Процесите на съзряване са по-бавни, защото са по-сложни, действителността е по-сложна, развиваме нови модели на осъзнаване и развитие на съзнанието.

Съвременният човек започва наистина да се отделя от семейството около 29-годишната си възраст, а напълно е съзрял доста по-късно. Повлияни от историите за дядовци и баби оженили се на 15 години, ние натискаме нашите деца да се женат на двадесет и няколко години, да имат фиксирана работа, да имат апартамент и т.н.

Децата, защото това са още деца, се женят, забиват се в неприятни за тях професии, страдат, развеждат се и натрупват ограничаващи връзки, песимизъм и заболявания. Всичко ще дойде при тях в правилния момент, ако им позволим да следват себе си.

  1. Заблудата, че децата ни приличат или че трябва да приличат на нас

За това казах няколко думи, когато говорехме за любовта, но всичко е свързано с любовта.

Децата ни реално генетично приличат повече на бабите и дядовците си. Нашата роля е да ги отгледаме по най-добрия за тях, а не за нас начин. Аз ви гарантирам, че ако успеете да направите това нещо и видите децата си самостоятелни, успяващи и щастливи, ще изпитвате огромно удовлетворение. Огромно удовлетворение не само заради тях, а най-вече заради самите вас, които сте успели да направите това нещо и това ще е огромно ваше постижение в живота ви.

Нашите убеждения и принципи не си заслужават, за да жертваме живота на децата си заради тях. Още преди 15 години започнах да осъзнавам, че това, че някой е прав, няма никакво значение. Правотата не носи по-добро качество на живот, а само страданието да я защитаваме.

  1. Превъзнасянето на децата ни

Нищо не може да се сравни като потенциал с коректното възприемане на реалността.

Ако подценяваме децата си, им нанасяме вреда, Но също вреда нанасяме като ги надценяваме и прехвалваме. Това е един от първите здравословни уроци, който можем да им демонстрираме най-вече с личен пример. Приемането на реалността, такава каквато е, защото това е начинът да живеем успешно в света и да изразяваме същността си в него.

  1. Считаме ги за наша принадлежност

Най-честото оправдание при грубо отношение (във всичките му степени) на родител към дете е „ами то си е мое“. Обикновено си мислим, че може да се разпореждаме напълно с децата.

Всеки човек изживява живота си в три направления: животът в семейството, индивидуалният (прекаран насаме) живот и колективните преживявания с хора извън семейството.

Това, което носи най-вече осъзнаване, развитие и истински духовни преживявания, са индивидуалният и колективният живот. Жизнено важно за детето е да прекарва достатъчно време насаме, доколкото го влече и да прекарва достатъчно време с приятели и други хора, доколкото го влече.

Излишно е да говоря, че креативността се проявява обикновено като дълбоко лично преживяване, а интеграцията в обществото и социалните маниери носят по-скоро успех. Тук основният въпрос е, че това са начините за развиване на съзнанието, за развиване на човечеството, че даже и за усъвършенстване на структурите за колективна сигурност като здравеопазване, социално осигуряване, контрол на престъпността и т.н.

9. Щастливи родители – щастливи деца

Чували сме ги тези думи: „Аз не бях щастлив/а, цял живот бутах, но ще направя всичко децата ми да са щастливи. Ще направя това и онова. Ще ги науча на това и онова“. Няма как да стане по този начин.

Най-добре можем да помогнем като се погрижим за себе си и дадем пример с личното си щастие.

Обикновено завършвам с „Обичайте Себе Си!“

Обичайте Себе Си, а начин това да се изрази е като дадем любов на децата си!

Автор: Божидар Цендов

Специалист хюман дизайн и фасилитатор по семейни констелации

Вижте още:

Не очаквай от детето ти да бъде като теб – 10 заповеди за родители от Януш Корчак

Безгрижният родител – нов подход при възпитанието на деца

10 начина да възпитаваме без викове, шамари и наказания

9 вълшебни израза, които улесняват възпитанието на децата