Детето ви се тръшка? Не сте единствени…

тръшкане, тръшкането, бебешки пубертет, инат, дете, бебе, възпитание, списание родител, родители, roditel.bg

Преди години, когато още не бях майка, често ми се случваше да виждам тръшкащи се деца – в супермаркета, в парка, в ресторанта. Виждах ги как се търкалят по земята, ритат с крака, а родителите им сякаш са в пълна безизходица. Тогава си казвах: „това е абсурдно, никога не бих позволила на моето дете да се държи така. Тези родители явно не са намерили правилния подход”.

Е, мина време и се роди синът ми. След като това се случи, преминах в изцяло нова вселена – на огромно щастие, но и на купища въпроси, всеки от които изискваше да нямам право на грешка. И тогава си дадох сметка колко лесно изглеждат нещата отстрани – колко лесно се възпитават децата, които все още нямаш.

 

Периодът с тръшкането

Според повечето психолози, тръшкането започва с т. нар. „бебешки пубертет” – етап, в който детето открива своята индивидуалност, опитва се да построи свои правила и да покаже, че вече не е просто пеленаче, което е изцяло зависимо от родителите си. Обикновено бебешкият пубертет настъпва, когато детето е на около две годинтръшкане, тръшкането, бебешки пубертет, инат, дете, бебе, възпитание, списание родител, родители, roditel.bgи. При сина ми той се появи доста по-рано – когато навърши годинка. Освен с бебешкия пубертет, проявите на тръшкане бяха свързани и с това, че той все още не можеше да говори, но вече съзнаваше какво иска, без да има умението да го изрази. Като добавим и темпераментът, никнещите зъби и нарастващата му потребност да привлича внимание, тръшкането се превърна в наш неизменен спътник. Усещах, че играта на детската площадка, пазаруването в магазина или срещите ни с приятели се превръщат в истинско предизвикателство. Чувствах се неловко от втренчените погледи, които сякаш повтаряха това, което аз си казвах наум преди години.

След време се научих да се абстрахирам от страничните наблюдатели, но ми беше неприятно, когато чувах коментари от типа „ама моето дете не прави така”, „трябва да го строяваш повече, не може да се държи по този начин”, „може би си прекалено строга” и т. н.

Нека не бързаме с оценките

Казвам го като човек, който е правил тази грешка. Нека наистина не бързаме с оценки от типа „тези родители грешат”, „моето дете не прави така”, „това дете е невъзпитано” или „ако имах дете, нямаше да допусна това”. Децата нямат два бутона, на които пише „правилно” и „грешно”. Те са сложни и изтъкани от емоции и възприятия личности, точно толкова, колкото и ние, възрастните. Всяко носи своята особеност и това, което действа при едни, не винаги е работещо при други.

Същото се отнася и до родителите – ако видите майка, която да повиши тон, не бързайте да й поставяте оценки, не знаете през колко безсънни нощи е преминала, нито пък какво се крие зад всичко това.

 

Бъдете спокойни – тръшкането не е болест, не е психологически проблем, нито е нещо, което трябва да изкорените на всяка цена. Проявите вероятно ще отшумят, когато детето стане на 4-5 години. Моят син сега е на 3  и тръшкането се появява много по-рядко – за сметка на това си имаме друго любимо заниманието – мрънкането 🙂 .

Абстрахирайте се от това „какво си мислят хората” – колкото и да ви е трудно, другите не могат да вникнат изцяло в това, което се случва, независимо дали са родители или не.

Не сравнявайте децата – те са различни – ако вашето дете се тръшка, а това на съседите – не, не бързайте да мислите, че нещо с вашето дете не е наред. Просто всяко носи собствената си индивидуалност. Много родители, имащи повече от едно дете, изпадат в недоумение как при едното тези прояви не стихват, а при другото никога не са се случвали, при положение, че са използвали еднакви възпитателни подходи. Това само доказва, че всичко е въпрос на темперамент, не толкова на родителски подход. Подходът по-скоро може да намали или увеличи тези прояви.

Не се самообвинявайте – ако често ви се случва да си мислите, че сте лош родител, бъркате някъде или не се справяте – време е да спрете. Няма перфектни хора, както няма и перфектни родители. Важното е да подходите с любов и внимание, другото е просто период и част от порастването.

Гледайте на тръшкането като част от изграждането на личността – малкият човек е решил да покаже, че има характер, след години това може да се окаже плюс, а не минус.

Подаръците не са решение – ако детето ви се тръшка, след като сте отказали да му купите играчка, а след това му я купите, за да го успокоите, то вече е разбрало как може да ви манипулира и ще използва своето оръжие всеки път, когато има тази възможност.

Наказанията също не са решение – това е другата крайност. Пошляпванията, наказанията и грубостта могат да стимулират агресия у вашето дете и вместо да премахнете тръшкането, да се стигне до по-сериозни последствия.

И най-важното – опитайте се да преминете през този период с търпение и оптимизъм – да сте виждали възрастен, който да се търкаля по земята и да се тръшка (е, може би, но по друг повод 🙂 ).Така че – най-добрата философия е: „И това ще мине”! Но нека мине с любов – не чакайте с нетърпение детето да стане на четири, за да се спре с тези прояви, тогава пък ще дойдат други и ще ви липсват някои моменти, които вече няма да се повторят!

Автор: Ася Георгиева

Списание РОДИТЕЛ

Вижте още:

Тръшкането при децата и четирите погрешни реакции на родителите

„Мамооо, купи ми го” – как да избегнем мрънкането и тръшкането

Родителски хитрини за справяне с разглезени деца

10 начина да възпитаваме без викове, шамари и наказания

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: