Детето не иска да играе само? Помислете за подхода си…

Преди да пристъпим към темата за детската самостоятелност, ще ви разкажа една история – реален случай от моята практика. Ето как започна разговора в кабинета ми с майка, чиято дъщеря отказва да си играе самостоятелно:

– Изобщо не си играя сама! Все някой трябва да е до нея. За да мога да приготвя обяд или вечеря, идва баба й. За наш късмет, с нея живеем в един вход. Нарочно избираме така жилищата, за да може тя да е до нас. Докато дъщеря ми играе с баба си, аз мога да си свърша работата в кухнята.

– А какво щяхте да правите, ако бабата живееше далече? Ами другите семейство как се справят без баби?

– Ох, просто не ми се мисли! Имаше една седмица, през която баба й беше болна, та тогава мъжът ми си взе два дни отпуск, после още три дни в отпуск беше дядо й, моят баща.

Седим в кабинета за индивидуални консултации в психологическия център. Проблемът е липсата на самостоятелност у момиченцето. Но постепенно разбирам, че в кабинета ми стоят две несамостоятелни момичета. Едното е на 2 години. Другото е неговата майка, която е на 25. Но може ли едно несамостоятелно момиче да възпита друго в самостоятелност?

Изведнъж на по-малкото несамостоятелните момичета му доскуча, слезе от креслото и се насочи към вратата. Впрочем, то само го реши и само тръгна, само си отвори вратата само…

По-голямото несамостоятелно момиче моментално се спусна след малкото с намерението да го върне обратно.

– Нека отиде – предлагам, – там има диванче с играчки. Секретарката ще я наглежда. В това време ние с вас ще си поговорим.

– Не, не! Не мога така. Трябва да я виждам. Ами ако стане нещо?

Вижда се, майката няма аргументи, но не се забелязва и желание да пусне дъщеря си.“Не мога така. Трябва да я виждам“ – това е основната пречка в развиването на навика за самостоятелна игра. Във всеки контакт се удовлетворяват потребностите и на двете страни, дори това да не се осъзнава. На съзнателно ниво майката би искала дъщеря й да поиграе известно време сама. Но на подсъзнателно ниво има по-важна потребност: „Трябва да я виждам“ – и детето удовлетворява тази майчина потребност със своето нежелание да играе самостоятелно.

Когато детето за първи път решава да се отдалечи от майка си, тя започва да се тревожи. Ако майката не се поддаде на тази тревога, с това тя фактически ще даде зелена светлина на детето си да опознае света. Ако обаче се поддаде, детето започва да й помага, сякаш казва: „Мамо, трудно ми е с твоята тревога, нека бъде както ти искаш, няма да се отделям от теб“.

Конкретно в това семейство съществува и тревогата на бабата, че майката няма да се справи без нейна помощ. Бабината потребност звучи по същия начин: „Трябва да я виждам. Ами ако изведнъж стане нещо?“ – и майката удовлетворява тази потребност, като не се справя сама. Тоест не може „да играе самостоятелно“ в своето семейство.

Детето няма да се научи да играе самостоятелно, ако възрастните да са готови за това. Затова и първата препоръка е да се откажат от помощта на бабата. За известно време. Помощта е хубаво нещо, стига наистина да е помощ, а не замаскирана зависимост. „Ще се справя и без теб. Но с теб ще ми е по-лесно“ – това е помощ. „няма да се справя без теб“ – това вече е зависимост.

Потребността да се приготви обяд или вечеря предоставя и пространство за самостоятелност на възрастния: „мога да се справя сама и с вечерята, и с дъщеря си“, и пространство за развитие на детската самостоятелност: „през това време мога да си поиграя сама“.

За да понесете по-леко тревогата, си струва да огледате още веднъж безопасно ли е жилището ви. Преместили ли сте всички опасни предмети вън от зоната, достъпна за детето? Стабилни ли са столовете? С какво може да се занимава детето? Какво интересно можете да му предложите в това време? А по-нататък се включва тройката от познатите ви принципи: Постепенност, самоконтрол и лична заинтересованост.

Постепенност. Започнете с две три минути самостоятелна игра. Постепенно увеличаване времето.

Самоконтрол. Дайте на детето възможност само да контролира времето, когато мама е заета със своите си неща. Тук може да ви помогне пясъчният часовник: „поиграй си сам, докато не изтече всичкият пясък. Като видиш, че пясъкът е долу, можеш да ме повикаш“. Ориентир за времето може да е и някоя песничка: „Щом песента свърши, ще дойда при теб “

Лична заинтересованост. Подчертайте колко е важно, че детето ви може да си играе известно време самостоятелно. Хвалете малкото дете, разказвате за него на някой друг, така, че то да чуе: „Докато направя обяда, той самичък построи такава висока кула от кубчета!“.

Автор: Анна Бикова,

Из книгата „Самостоятелно дете, или как да стана мързелива майка“ на издателство „Colibri“

Вижте още:

Защо не трябва да караме децата да споделят играчките си – историята на една майка

6 идеи за игри и занимания за деца на 2 и 3-годишна възраст

Как да научим децата да бъдат самостоятелни и да не се отказват

Искате детето ви да е щастливо? Опростете живота му!

 

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ:

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien