Детето ти е отделен човек, спри да прехвърляш амбициите и комплексите си върху него!

Синът ми ходи на спортна гимнастика. Това е хубаво – детето спортува, добре е за физическото му развитие, а и лекарите така съветват. Другото хубаво нещо е, че тогава аз имам цял час свободно време.

Нищо, че прекарвам този час в съблекалнята, където мирише на мръсни чорапи. И няма проблем, че през това време седя на разклатена пейка и слушам телефонните разговори на гръмогласни майки. Все пак това е моят час свобода. Часът, в който не съм заета с неща като готвене или чистене или разтребване и дори не се занимавам със сина си. Часът, който детето посвещава на спорт, а аз – на себе си.

Ето например миналата седмица четох книга, и то художествена литература – любовен роман, представете си. А сега пиша пост. Някои хора чакат да им дойде вдъхновението, за да пишат. Моето вдъхновение пък чака свободна минутка, за да се отприщи.

Така че – днес ще пиша за малката Саша и ще ви разкажа нейната кратка история.

Саша е на пет, а може и да е на шест. Тя ходи на художествена гимнастика, прави перфектен шпагат и много хубаво върти обръч. Гледам я с възхищение, направо ми пълни очите – аз така и не се научих да въртя обръч, а за шпагата – по-добре да не казвам.

Саша има стегнати плитчици. Има и майка, която бих нарекла диагноза – нали знаете, не от тези смъртоносните, но от онези, които оставят отпечатък върху децата си за цял живот.

Та майката на Саша заплита не само косата на дъщеря си в стегнати плитки, но и собствените си комплекси в главата на детето.

Изведнъж тя удря момиченцето по корема, но така хубавичко,че да се чуе звук, от което дори и на хората наоколо им става ясно колко боли.

Мамо, заболя ме… – казва Саша и потвърждава впечатленията ни.

Какво си го отпуснала тоя корем? Я го прибери!

Саша нещо се поддръпва и хленчи:

Амииии, аз само хапнах….

Ама ти постоянно нещо ядеш. Особено в детската градина! Защо все се тъпчеш, а?

Полезно е да се яде – репликира я Саша.

– Я виж Лена колко е слабичка. А ти скоро няма и да се побираш в трикото! – заплашва я майка й. Но така, на всеослушание, че да се чуе в цялата съблекалня.

И Лена я чува. И майката на Лена я чува. Усмихва се смутено, не знае как да помогне на Саша и по някаква причина изведнъж започва да се чувства виновна, че нейната Ленка е по-слаба.

Взимай си водата и тръгвай към залата – разбързва се майката на Саша. И тя има един час свободно време. И този час е по-важен от „дебелата“ Саша, която „се тъпче с всичко наред“ напук на майка си. Напук на доста закръглената си майка, ако мога така да се изразя като един не особено критичен към тези неща човек.

А между другото, Саша съвсем не е дебела. Дори не е закръглена. Просто има „едър кокал“, силни ръце и крака и здрав цвят на лицето – точно като майка си.

Само че майка й цял живот се е оглеждала в огледалото и се е виждала като крехка порцеланова фигурка с бледа кожа. В детството си е мечтала да стане балерина. С тънки крачета и с ефирна пачка.

Сега Саша трябва да се превърне в тази порцеланова фигурка.

Обаче нещо мечтата не се сбъдва.

И причината е в майката, а не в мечтата.

Саша дълго си търси бутилката с вода, докато майка й не натиква под носа й правилния джоб на раницата, в който се намира водата.

– Ей така сме постоянно. Много е зле! – обръща се на висок глас майката на Саша към майката на Лена. Казва го толкова силно, че да я чуят чак на улицата и всички да разберат, че горката не е случила на дъщеря.

А Саша жизнерадостно се втурва в залата и в движение отвръща:

– Ти си зле…

Аз седя и гледам как стегнатите й плитчици подскачат на всяка крачка.

Отвръщай на удара, Саша, непременно отвръщай! С всичките сили на крехките си 5 години. Защото няма да станеш порцеланова фигурка. И няма да сбъднеш мечтата на майка ти.

Отвръщай, за да отстояваш себе си. Това е всичко, с което днес можеш да се противопоставиш на майка си. А и на целия свят.

Но аз вярвам в теб. Със сигурност ще успееш.

Автор: Лёля Тарасевич
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

Родителската свръхопека – 15 признака, че сте“тигров“ родител

Не очаквай от детето ти да бъде като теб

Детето ти е прекрасен човек! Ти не си!

3 чести родителски грешки, които съсипват децата

 

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ:

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien