Децата и писането на домашни – как родителите пречат, вместо да помагат

деца родители писане домашно

Често срещано явление при семействата с малък ученик (1-4 клас) е следната сцена: Детето си пише домашните. Мама/татко седи до него и гледа, поправя грешките, подсказва, обръща внимание на всичко, което детето пропуска, пак подсказва, пак поправя грешките…и така продължава, докато това домашно най-накрая не се напише.

Родителят не разбира съвсем точно какво означава да помогнеш на детето с домашните.  Да помогнеш е да дойде детето при теб и да каже, че има затруднения, а ти да погледнеш, да му обясниш каквото не разбира и отново да продължиш да си вършиш започнатата работа. Някои родители разбират помощта като това да седиш до детето докато пише домашните, независимо дали има нужда от присъствието ти, да провериш всичко, да поправиш всяка грешка и така всеки ден. Това е пречене.

Домашните в училище са съобразени с материала, който е бил преподаден преди това в клас. Това означава, че детето първо е чуло нещата в час (ако е слушало, но това е друга тема), след това се е прибрало и са му били дадени упражнения върху материала, който е бил преподаден. Оттук логически следва, че детето не би трябвало да има нужда от ничия помощ, изобщо. Но да, случва се детето да не доразбере нещо, да се обърка и да дойде да ви попита – тогава трябва да се намесите, но не и по-рано.

Какво става, ако родителите седят да пишат домашни с детето всеки ден (въпреки, че реално погледнато тяхното присъствие е излишно)? Ето няколко важни проблема, които се зараждат и развиват с времето:

1. Детето свиква да пише домашните само във ваше присъствие. Това никак не е добре. Без вас няма да се съгласи да седне да учи, а вие наистина няма как да сте в състояние всеки ден да отделяте по час-два (особено, ако работите), за да вършите работа, с която детето би трябвало да се справя само. Но дори това не е най-големият проблем.

2. Детето свиква да не поема отговорност. То знае, че в секундата в която сбърка, вие ще го поправите. Тогава защо да си прави труда да разбира (в клас), след като после мама/татко пак ще му обясни. Вие поправяте, помагате, обяснявате и за детето това е добре дошло. Все едно му пишете домашното (в негово присъствие), а то седи до вас и се съгласява с това, което казвате. Така му пречите. Децата разбират много добре всичко, което им се обяснява в училище, и само тук-там има проблем, но да седите и да пишете редовно домашните заедно всъщност е вредно.

3. Детето решава, че е неспособно. Седейки всеки път с детето и надничайки над рамото му какво прави, вие му висите на главата, но дори така да е, по-важното е, че му внушавате че то не може да се справи само с едно домашно (камо ли с нещо по-важно).
Същото е ако проверявате домашното, след като детето го е написало. Естествено е детето да си каже „Защо да се старая, след като мама/татко после ще поправи където не е добре?“ и ще е съвсем право. Затова, драги родители, оставете поправката по домашното на учителката.

Друга срещана  идея е „Ще ти помагам с домашните във вторник и четвъртък от 19:00 до 20:00 ч., ако имаш нужда от помощ, тогава ще съм на разположение“. Това е грешка, но се случва в някои семейства. Първо – на детето трябва да се помага, когато то има нужда, а не по график. Второ – детето си има и друга работа освен да пише домашни и може да се случи в 7 вечерта във вторник да не е вкъщи (или да има интересно предаване и т.н.), а после ще има проблеми с ученето, защото не е могло да се впише в графика ви.

Ако детето иска да се научи, ще ви попита (ако има затруднения, разбира се). Не предлагайте нежелана (или по-скоро вредна) „помощ“.
Отделен проблем е, когато детето не желае да пише домашни и да учи. В случая с малчовците (не по-големи от 4 клас) е подходящо да поставите едно простичко правило – „Никакви телевизия/компютър/излизане, докато не напишеш домашните“. Важи за малките деца и е подходящо и справедливо, но само ако детето ви по принцип не пише домашните си. За по-големи деца не бива да се прилага – при тях би трябвало да предизвикате интерес към домашните, вместо да налагате правила и ограничения, които губят ефект с времето. Това е „бързият“ начин, но е много по-ефективно да предизвикате интерес към ученето още преди да е започнало училището. Не забравяйте към какво се стремите – детето трябва да развие отговорност, способност и самостоятелност и най-вече – само да търси знания и да иска да се научи.

Автор: Reason

Вижте още:

Как една учителка научи децата да прощават

10 начина да мотивираме детето си да учи

Възпитание с шамари? Не, благодаря!

Човек остава в онази възраст, в която не му е достигала обич

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: