Децата билингви – полезни съвети при двуезичност в семейството

деца билингви двуезични

Една голяма част от билингвистичните деца овладяват езиците по естествен начин,  пораствайки в обкръжение, което изисква владеенето на два или повече езика. При благоприятни психосоциални фактори, техният билингвизъм се развива без никакво лингвистично планиране от страна на семейството им. Но, все повече родители искат да вземат в свои ръце двуезичното развитие на децата си още от най-ранно детство. В този случай е важно да се изготви  езиков проект,  в който родителите да предвидят пътя, който детето ще следва, не само за да стане, но и да остане билингвистично.

Тръгвайки по този път, пет са важните въпроси, чиито отговори родителите трябва да знаят:

1. От каква възраст трябва да бъдат усвоени езиците?

Съществува мит, според който не е възможно да станеш истински двуезичен, ако двата езика не са овладяни от съвсем ранно детство. Истината е, че е съвсем възможно да станеш билингвистичен във всеки един момент от живота си – в детството, в юношеството, дори като възрастен. Добре е да напомним, че голяма част от билингвистичните деца научават първо един език в семейната среда, т.е. отначало, преди да влязат в контакт с втория език в училище и да научат след това евентуално и други езици, те са монолингвистични . Не е зле  да помним това, когато планираме билингвизма на едно дете.

2. Каква езикова стратегия да възприемем у дома?

Родителите, които решават да въведат два езика на детето си още от ранна възраст, често възприемат езикова стратегия, избирайки една от трите описани тук. Най-известната е тази, наречена „Един родител, един език.”, при която всеки родител говори на различен език на детето. Предимството е, че детето получава двоен лингвистичен „багаж” още от самото начало и всичко това по естествен начин. Големият недостатък обаче е, че един от двата езика  най-вероятно е по-слабо застъпен в страната и детето бързо ще се ориентира към единствена употреба на по-важния език, още повече, ако самите родители също са билингвистични.

Втората стратегия – „Един език у дома, друг навън.”, е тази, която функционира по-добре според последните изследвания. Тук родителите решават да говорят само на един език на детето у дома (често на по-слабо застъпения език) и оставят другия език – често по-силно застъпения – за контактуване навън.

Накрая, някои родители възприемат като стратегия „Първо единият език, после другият.”, като се започва с един език, за предпочитане с по-слабо застъпения и след като той бъде добре затвърден, се въвежда вторият.

3. Детето ще изпита ли реална нужда да използва всеки един от езиците?

Децата са ужасно прагматични що се отнася до езиците. Ако те имат реална нужда от два или от много езици, те ще станат би- или мултилингвистични. Ако тази нужда изчезне, те ще станат отново монолингвистични. За тях  лингвистичната нужда е ясна – един език служи, за да комуникираш с родителите си или близките си, за да участваш в дейности с други деца в училище или по време на игра, за да си взаимодействаш с хора от обкръжението си или квартала и т.н. Ако те почувстват тази нужда и ако други фактори са налице, тогава те ще усвоят дадения език. Ако нуждата изчезне или ако никога не е била истински налице, както в случаите, когато родителите говорят свободно единия език, но поддържат основно другия, тогава езикът ще бъде малко по малко забравен, минавайки през отказ за говорене за голямо съжаление на родителите.

4. Как допринася семейната среда за езиковото развитие на детето?

За развитието на един език е необходим езиков принос от страна на хората, които играят важна роля в живота на детето – родители, близки, преподаватели, приятели и др. Изследване на проф. Патрисия Кул (P. Kuhl) показа, че за появата на речевите звукове на даден език, детето има нужда този езиков принос да идва от хора, които се грижат за него, а не единствено от аудио-визуални средства (телевизия, DVD и т.н.). Нещо повече, важно е приносът да  е не само билингвистичен, но също монолингвистичен, оказван от хора, владеещи само един от двата езика. На един по-късен етап писмената реч ще бъде от основна помощ  за обогатяването на речника и на синтаксиса.

5.  Има ли други начини за подкрепа на планирания билингвизъм?  

Би било добре, ако членове на семейството, например бабите и дядовците на детето владеят езиците, на които говори то. Друг източник на подкрепа биха били професионалистите – преподаватели, психолози, логопеди, лингвисти. Те могат да дискутират с родителите и да им помогнат да разграничат истината от митовете  за билингвизма.

Да позволиш на едно дете да стане двуезично е начин да му дадеш допълнително езиково и културно предимство в живота,  да не говорим за когнитивните предимства, които вече са добре установени. Едно обмислено планиране на овладяването и поддръжката на езиците, които ще усвои детето, ще доведе до наличието на един траен и успешен билингвизъм.

По едноименната статия на Франсоа  Грожан, психолингвист,
хоноруван професор в  Университета в Нюшател,

Превод: София Вълнеева, Магистър-логопед

Вижте още:

Признаци за проблеми в езиково-говорното развитие на деца от 0 до 6 години

Кога проговаря детето и как да стимулираме говорните му умения

Хиперактивните деца – какво трябва да знаем?

Възпитание чрез игри – защо е важно да играем с децата си

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: