Децата на разделените родители

разделени родители, родител.бг, списание родител, roditel.bg, раздяла, дете
Не беше отдавна времето, в което думата „развод” или „самотна майка” предизвикваха смут и ставаха повод за ехидни коментари. Животът обаче се променя, представите на хората – също. Според статистиките днес повече от 47 % от браковете у нас завършват с развод, а с всяка изминала година нараства броят на двойките, които изобщо не искат да сключат брак.

Повод ли е раздялата за тревога?

Раздялата между двама родители е повод за притеснение дотолкова, доколкото е проведена по болезнен за децата начин. Ако например детето става свидетел на системни скандали при родители, които живеят заедно, това е далеч по-голям проблем от самата раздяла. Макар и доста по-рядко, все още чувам изказвания от типа „ние сме заедно заради детето”. Това би имало смисъл само, ако хората са щастливи заедно и имат нормална комуникация. Помислете си – какъв пример даваме да нашето дете, ако то вижда отчуждение, грубост и болка в дома си? Дали наистина това е нещото, което му помага да израсне като самостоятелен и уверен възрастен?

Децата преживяват раздялата по различен начин в различните възрасти

За едно дете на 7 години например, което е свикнало да живее с двамата си родители и се налага да преживее рязка промяна, е далеч по-трудно, отколкото за едно дете на същата възраст, чиито родители са се разделили, когато е било още бебе. При втория случай детето израства с мисълта, че това е нещо нормално, че мама и татко живеят на различни места и в това няма нищо лошо. При детето, за което тази промяна настъпва рязко обаче е необходимо да се подходи внимателно. Обяснете му, че вече мама и татко няма да живеят заедно, защото не се разбират, без да изпадате в подробности относно това кой е виновен, кой какво (не) е направил и т.н.

Наскоро в кабинета ми доведоха 8 годишно момиче, което имаше проблеми със самочувствието и трудно се адаптираше в училище. След доста разговори стана ясно, че всичко е тръгнало от момента, в който родителите са се разделили и детето е било системно натоварвано от майката с информация относно изневерите на бащата, неговото лошо поведение и това колко ужасен човек е той. Запомнете – децата не бива да са наш отдушник или слушател при раздяла – не им причинявайте болка с подобни разговори.

Не говорете негативни неща за другия родител, колкото и да ви е трудно. В ранната възраст децата се асоциират с родителите си – те ги приемат като част от себе си. Ако кажете на едно дете „Баща ти е лош” или „Майка ти за нищо не става”, подсъзнателно то приема, че е част от тази квалификация.

Ако имате спорове – водете ги, когато детето не е около вас

Караниците и споровете, както и уточняването на формалностите около раздялата не трябва да се случват в присъствието на детето. Може да ви се струва, че малките не ви чуват, че си играят встрани весело и необезпокоявано, но това е само привидно. Децата имат уникална способност да възприемат случващото се около тях, без дори да го показват. Ще се изненадате как седмици по-късно ще изкоментират или повторят нещо, което смятате, че не са чули. Ето защо, не ги правете свидетели на напрежението и споровете, съпътстващи раздялата.

Не мислете, че детето на разделените родители е задължително нещастно

Много е важно хората да спрат да мислят в клишета. Едно дете, чиито родители не живеят заедно, но го обичат, поделят си грижите за него и поддържат някаква нормална комуникация помежду си, спокойно ще има съвсем нормално и щастливо детство. Както вече споменах, далеч по-зле би му се отразило да живее в семейство на неразбирателство и конфликти.

Ако другият родител не присъства в отглеждането

Нерядко раздялата се случва, защото единият родител просто е решил да напусне семейството или отказва да се грижи за детето. Това също е деликатен момент, тъй като в повечето случаи самотният родител трябва да се справя със собствената си болка, с преумората от купищата задължения и в същото време да бъде достатъчно силен, за да не го показва пред детето си. Да, наистина е сложно, но човек не знае колко е силен, докато не му се наложи да го докаже. Когато дойде моментът да дадете някои отговори на въпроси от типа „Защо татко/мама не е при нас?” помислете добре какво да отговорите. Преценете доколко детето е готово да чуе подробности и дали изобщо трябва да ги чува. Отговорът ви трябва задължително да остави у детето усещането, че вината не е негова и че е обичано. Не се тревожете, че детето ще е по-различно от другите – има безброй примери на деца, които са отгледани само от майките или само от татковците си и са станали достойни и успели хора.

Всичко е във ваши ръце

Понякога животът ни поднася изненади, в него се случват и неща, които не сме планирали. Раздялата може да е именно едно от тези неща. Ваша е ролята раздялата да бъде преживяна по възможно най-безболезнения начин от детето. Окажете му подкрепа, дайте му възможност да покаже какво чувства и си дайте време – както себе си, така и на детето си.

Автор: Мария Генова, психолог
Списание Родител