Една притча за баща, син и думите, които нараняват

Казват, че думите раняват най-силно. Да признаеш грешката си и да поискаш прошка е голяма стъпка. Смелост и надделяване над егото, което не всеки владее. Но искането на прошка не те предпазва от повторна грешка.
Следващата поучителна история разказва именно за силата на думите. Можем ли да контролираме гнева си? Всеки може, стига да поиска!

Притча за момчето и пироните

Имало едно време едно момче, което било лошо по характер. Един ден неговият баща му дал чувалче с пирони. Казал му, всеки път щом загуби търпение, каже обидна дума или се скара с някого, да забива по един пирон в дървената врата.

Първия ден момчето забило 37 пирона във вратата. Минали няколко седмици и постепенно количеството на забитите пирони намалявало. Момчето разбрало, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.

Дошъл денят, в който младежът не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му споделил новината. Но бащата му казал да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загуби търпение.

Не след дълго дошъл денят, в който момчето споделило на баща си, че извадило всички пирони от вратата.
Тогава баща му го завел при вратата и му казал:

– Сине, ти се държа прекрасно, но погледни колко дупки останаха на вратата!. Тя никога няма да бъде същата, както преди. Когато обидиш някого, излъжеш някого или постъпиш с него нечестно, все едно го намушкваш с нож. И тогава няма значение колко пъти ще поискаш прошка за нанесената обида. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата, и за разлика от физическата, си остава.

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: