Големите проблеми на малките хора

Наскоро из мрежата видях да циркулира едно забавно меме, което гласеше: “като си помисля, че едно време най-страшното нещо за мен бе да чуя думите извадете двоен лист и химикалка и приберете учебниците…”. Засмях се с умиление.

След това обаче се замислих колко паника, колко тревожност, потни ръце, сърцебиене, виене на свят и чувство на гадене предизвикваше у мен всяка подобна изненада. Не съм педагог и не мога да дам професионално мнение за това каква полза има от внезапните тестове и дали ползата е по-голяма от вредата, но като психоаналитик мога да кажа едно – това, че децата са малки, не означава, че проблемите им са малки. И не говоря за клинични проблеми, психични заболявания и други подобни нещастия, които сполетяват по-малък брой деца, а за ежедневните трудности, с които всяко едно дете се сблъсква.

Родителите гледат с умиление на тези “проблеми” и си мислят колко ли добре би било да се върнат в училище и изненадващото изпитване да е най-голямата им грижа. Tова се мисли обаче от перспективата на възрастен човек. А поставят ли се те на мястото на децата си?

Представи си как утре шефът идва до бюрото ти, изключва компютъра, скрива всичките ти записки и документи и ти връчва бял лист, на който подробно да опишеш всички специфики на работата си с всеки отделен клиент, спирайки се подробно на датите на водената с него кореспонденция, а после да решиш нов проблем само с помощта на паметта и логиката си в рамките на 40 минути. Имай предвид, че резултатът не е просто цифра в бележник, а уволнение при двойка, изпитателен срок и намаляване на заплатата при тройка и т.н. И това е в нормалния случай. За по-амбициозните деца, каквото бях аз, всичко различно от отличен е уволнение. Освен може би 5.50 – изпитателен срок. Тук много биха възкликнали: “Ами да, толкова си невротизирана от малка, нищо чудно, че си станала психо(аналитик)!”.

Не вярвам, че съм била по-неспокойна от другите деца. Просто всеки си има своя “изненадващ тест” – случки и събития, които генерират най-много тревожност за конкретното дете (а и възрастен), ситуации, в които дадени хора изпадат в паника, ситуации, в които често оставаш неразбран в страданието си. За едни това е пътят към училище и булинга в междучасията, за други е притеснението да се социализират с другите деца, за трети е съблекалнята преди и след физическо и притесненията, свързани с развиващото се тяло, за четвърти най-страшното е у дома, а не в училище.

Не казвам, че децата трябва да бъдат гледани под похлупак и да бъдат изолирани от това, от което се страхуват, дори напротив, те трябва да бъдат окуражавани да се справят със страховете си. За целта обаче е важно да се идентифицира този страх. И това е едно от най-важните качества на родителя – да задава нужните въпроси и да забелязва трудните моменти, защото само така ще може да помогне на детето си да се изправи срещу тях, потвърждавайки основното: “Не, мое дете, проблемите ти не са незначителни и аз съм тук, за да се справим заедно!”.

 

Автор: Мила Петкова

Д-р Мила Петкова e основателка, автор и редактор на сайта за онлайн психология Mila’s Wellness. Занимавала се e с европроекти в социалната сфера, разработвала e обучителни програми и тренинги. През 2010 г. завършва магистратура по психоанализа в Испания и в момента е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет „Комплутенсе“

 

Вижте още:

Признаци, че детето ви има „страх от училище

Децата и страхът от зъболекар – кога се прибягва до пълна упойка?

Децата и страхът от родителите

Детските страхове си имат имена

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ:

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien