„Говориш като родител” или как да (не) възпитаваме децата си

възпитание майка дете

Нали сте чували израза „Говориш като родител”? Е, повярвайте, това изобщо не е комплимент. Обикновено означава, че някой говори твърде много, изразява се в клишета, а на детето изобщо не му прави впечатление това, което чува, тъй като го чува за 100-хиляден път.

Обикновено родителското назидателно говорене остава като навик от нашето детство – чували сме го от своята майка и своя баща. И въпреки че ние също сме били еднакво подразнени от изрази като „Чуваш ли какво ти казвам, момченце?”, „Ако не се прибереш навреме, мисли му”, „Колко пъти да повтарям?” или „Броя до три” днес като нищо повтаряме същите изрази с нашите деца.

Забравете многословието и го заменете с краткост

Децата не се учат от дълги назидателни тиради, в които ние възрастните влагаме огромна енергия и усилия. Ето пример: „Видя ли какво направи? Колко пъти съм ти обяснявала, че не трябва да си чупиш играчките? Аз не съм банка, не мога да купувам нова играчка всеки ден. Ти явно не умееш да цениш нищо и ако още веднъж те видя да чупиш така, край с играчките”. Ако детето ви е на 4 и му изнесете цяла лекция по темата, едва ли ще го мотивирате особено. Вместо това бъдете кратки и ясни. „Играчките не трябва да се чупят. Избери си – или играй с тях внимателно, или ще ги прибера.” Така давате възможност за избор и оставяте детето да разбере какви са последиците от действията му. Без заплахи и груб тон, без дълги тиради, просто фактите.

Откажете се от заповедите и ги заменете с някои хитрини

Понякога, за да се справим с детето, което се инати, което не желае да спазва правилата или просто прави напук, се налага да прибегнем до известна доза хитрост. Какво означава това? Ето друг пример: вместо „Казах ти да тръгваш. Тръгвай веднага, чу ли ме? Колко пъти да повтарям?” измислете някакъв друг начин да мотивирате детето, използвайки игра. Така хем ще си спестите нервите, хем ще се случи това, което искате, а шансът детето да ви чуе следващия път, когато му кажете „Тръгваме си” се увеличава.

Когато моят син отказваше да върви по улицата и вечно се налагаше да му повтарям, че е време за тръгваме, смених тактиката. Започнахме да играем играта „Старт и стоп”. Когато кажех „Готовиии, старт”, той хукваше напред. Виждайки, че се е отдалечил твърде много, се провиквах „Стоооп” и той замръзваше на място. Така успявахме безпроблемно да извървим доста километри по софийските тротоари.

Ако тази игра му омръзнеше, сменяхме я с друга – „Скрий се зад дървото”. По пътя, който извървявахме при нашите разходки винаги имаше големи дебели дървета през 10на метра. За него беше изключително забавно да се крие зад всяко от тях и да ме „изплаши”. А за мен това си беше много по-добър вариант, вместо да се чудя как да го накарам да не се спира на всяка витрина с играчки или да мрънка, че е жаден, гладен или му се спи.

С две думи – детето, което се чувства добре, се държи добре. А децата се чувстват добре, когато играят и когато им говорим простичко и разбираемо. Без клишета, без заплахи и без многословие – с малко хитрост и повече краткост.

Автор: Ася Георгиева

Списание РОДИТЕЛ, Rodiel.bg

Вижте още:

Възпитание чрез игри – защо е важно да играем с децата си

Как да възпитаме самостоятелно и уверено дете

„Виж какво прави синът ти“ – или как възпитаваме чрез викове

20 мъдри мисли за възпитанието, които всеки родител трябва да запомни