Грозното патенце – приказка от Ханс Кристиан Андерсен

грозното патенце

Не винаги това, което виждаме на пръв поглед, отговаря на истината – много често същественото е невидимо за очите. А и понякога просто трябва да погледнем вътре в себе си – за да намерим онази вътрешна красота, която трудно се вижда на повърхността…

ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ

Под храстите в градината на стар чифлик се излюпили патенца. Всички били малки, жълтички и пухкави, освен последното. То било толкова едро и различно от останалите, че отначало майка му го помислила за пиле. Но като видяла колко умело плува, се успокоила и го заобичала.

Но другите обитатели на птичия двор постоянно се подигравали на неговия външен вид. Нещо повече – кокошките, гъските, пуйките и дори собствените му братя и сестри го кълвели, скубели и блъскали и го наричали „грозно“. Накрая патенцето не издържало и прехвръкнало стобора. Бягало, бягало и стигнало до голямо блато. То още не било отдъхнало от дългия бяг, когато от всички страни се разнесли гърмежи и кучешки лай. Патенцето уплашено се мушнало в тръстиката и оттам с ужас наблюдавало как неговите роднини – дивите патици – падали една след друга, пронизани от куршуми.

Милото мъниче прекарало сред тръстиките целия ден и цялата нощ. На сутринта завалял дъжд, разразила се страшна буря. Премръзнало и гладно, патенцето напуснало блатото и отново тръгнало на път. Най-после се добрало до къщичката на една бедна старица, която се смилила над него и го приютила на топло. Старата жена недовиждала и го помислила за патица. Хранела го усърдно и все се надявала, че то ще и снесе яйце.

Освен стопанката, в къщичката живеели един котарак, който умеел да мърка, да извива гръб и дори да изпуска искри, когато му погалят козината, и една късокрака кокошчица. Двамата се мислели за много умни и красиви. Те непрекъснато се подигравали на малкото патенце и един ден то не издържало и напуснало дома на старицата. Но патилата му не свършили дотук. Като минавало през селото, децата го гонели със смях и крясъци, котките, наежени, фучали, а кучетата го преследвали с лай.

Най-накрая клетото патенце стигнало до едно езерце и заплувало. Внезапно в небето се показали няколко великолепни бели лебеда. Те забелязали патенцето и се спуснали към него. „Сигурно ще ме убият, защото им загрозявам езерцето“ – помислило си клетото създание и смирено навело глава към водата. Но какво видяло в прозрачната езерна повърхност? То вече било пораснало. А в отражението на водата се виждала не някаква сива и грозна птица, а бял и строен лебед.

В този момент до брега дотичали две деца.

– Вижте, дошъл е нов лебед! – завикали те. – Той е най-красивият от всички!

Ханс Кристиан Андерсен

Вижте още:

Майчина сълза – приказка от Ангел Каралийчев

Приказка за любовта и раздялата

Притча за майката, дъщерята и изпитанията