Хранителните разстройства при момичетата

Хранителните разстройства са един от сериозните проблеми, с които могат да се сблъскат родителите на подрастващите момичета. Какво представляват те? Кога говорим за анорексия или булимия? Кои са признаците в поведението и храненето, на които един родител трябва да обърне внимание на дъщеря си и да се усъмни за проблем? Има ли митове за хранителните разстройства? Какво може да се предприеме, ако характерните симптоми на такова разстройство са налице?

При момичетата хранителните разстройства обикновено започват през пубертета и според някои психолози процентът на възстановяване от тези разстройства е плашещо нисък. Почти 1/3 от хората, които развиват хранително разстройство, продължават да страдат от него поне 10-20 години след като са били диагностицирани. Колкото по-бързо се диагностицират нарушенията в храненето и се започне лечение, толкова по-големи са шансовете за възстановяване. При недостатъчно лечение хранителните разстройства могат да бъдат и смъртоносни като сърдечната недостатъчност и самоубийството са две от най-честите причини за смърт при тези заболявания. Въпреки това, по наблюдения на психолози, повечето хора с хранителни разстройства в крайна сметка се възстановяват. Възстановяването може да отнеме много време и много усилена работа, но е напълно възможно.

 

Какво представляват хранителните разстройства? 

Хранителните разстройства са сериозни, но лечими психични заболявания, които могат да засегнат хора от всяка възраст, пол, раса, етническа принадлежност и социално-икономическа група. Никой не знае точно какво причинява разстройствата на храненето, но все повече се приема, че редица биологични, психологически и социокултурни фактори се комбинират и се проявяват по този начин. Когато разстройството се прояви, това може да се превърне в болест, която обикновено изисква професионална помощ и подкрепа за възстановяване.

Много от хранителните разстройства започват по време на юношеството, но психолозите и лекарите откриват все по-голям брой малки деца и възрастни, които диагностицират с тези заболявания.

Най-масово познатите хранителни разстройства, които започват да се проявяват при младите момичета още в тийнейджърска възраст, са анорексията и булимията.

Анорексия

Анорексията е хранително разстройство, характеризиращо се със загуба на тегло и трудности при поддържане на подходящо телесно тегло за съответната височина, възраст и ръст. В много случаи анорексиците виждат тялото си по изкривен начин. Те обикновено ограничават броя на калориите и видовете храна, която ядат.

Булимия

Булимията е сериозно, потенциално животозастрашаващо нарушение на храненето, характеризиращо се с цикъл на преглъщане и самопредизвикано повръщане, предназначено да отмени или компенсира ефекта от преяждане.

 

Предупредителни симптоми за хранително разстройство

Хранителните разстройства се развиват бавно и момичетата стигат много далеч, за да скрият притеснителното си поведение от родителите. Те пропускат хранения или казват на възрастните, че вече са яли или ще се нахранят по-късно. Правят твърде много физически упражнения, повръщат или злоупотребяват с лаксативи, за да се отърват от нежеланите калории. Добре е родителите да изострят вниманието си, ако дъщеря им започне да пази диети, да „яде здравословно“ или да ограничава избора си на храни – като например да стане вегетарианка или веган. Не всички момичета, които пазят диети, развиват хранителни разстройства, но тези заболявания обикновено започват с ограничаването на определени категории храни или с промяна на хранителните навици.

Ранни симптоми

Родителите имат повод за тревога за възможни хранителни смущения у тяхната дъщеря, ако забележат поредица от промени, които включват:

  • Вариране на тегло – независимо дали то се понижава или е непостоянно, тоест ту се понижава, ту се повишава;
  • Промяна в настроението – момичето става по-тревожно, ядосано, депресирано или затворено;
  • Увеличаване на интереса към фигурата или теглото например чрез често измерване;
  • Промени в хранителните навици като елиминиране на хранителни групи или конкретни храни; храненето става по-регламентирано и ритуално или започва регресивно хранене – хранене, наподобяващо това на дете, в което се използват определени чаши и детски прибори и т.н.;
  • Повишена тревожност около времето за хранене.

Важно е да се отбележи, че индикация за хранително разстройство има, когато се наблюдават група от промени. Всяко от изброените поведения само по себе си може да се дължи на други причини като например физическо заболяване.

Промени в мисленето при хранителните разстройства

Заедно с промяната в хранителните навици и настроенията наличието на необичайните разсъждения във връзка с храната стават доста очевидни при подрастващото момиче, което се намира в началото на хранително разстройство. Такива са например:

  • Желание да се поддържа нездравословно ниско тегло;
  • Постоянен страх от натрупване на килограми или „да не стана дебела“;
  • Изкривено възприемане на външния вид;
  • Постоянни мисли за храната в бъдеще – тревога за предстоящи хранения и планирането им, и в миналото – усилено чувство за вина или срам заради вече изконсумираната храна;
  • Погрешни представи във връзка с храната и отслабването – например да се яде вечеря след 6 часа би довело до значително натрупване на килограми или изпиване на 4 чаши вода преди хранене ще ускори метаболизма и други подобни.
Конкретно поведение

Най-ясните симптоми за съществуващ проблем се забелязват в конкретното поведение, свързано с храненето. Родителите на момиче с хранително разстройство е възможно да забележат или разберат за:

  • Умишлено ограничаване на храната – например елиминиране на хранения като закуска, елиминиране на цяла хранителна група или твърдение за появата на непоносимост към глутен, лактоза или друго;
  • Преяждане или поглъщане на гигантски количество храна за кратък период от време и безконтролно хранене – обикновено се практикува насаме;
  • Продължаване с храненето и след засищане, като това се случва и по време на обикновени закуска, обяд или вечеря в присъствието и на други хора и би могло да изглежда относително нормално за околните;
  • Очистване или „отърваване“ от храната по нездравословни методи като повръщане, прекалена употреба на лаксативи или прекомерно физическо натоварване.

 

Какво да предприемат родителите, ако имат съмнение за хранително разстройство?

Когато се хванат в ранен етап, често хранителните разстройства се лекуват успешно. Но тези, на които е позволено да се развиват дълго време, стават изключително трудни за лекуване. Ако родителите имат причина да подозират, че дъщеря има има хранително разстройство или „флиртува“ с такова, трябва да запишат час при лекар – специалист в оценката на проблеми с храненето. Всъщност хранителните разстройства приличат много на алкохолизма или наркоманията. Също като при тези зависимости много хора, които се възстановяват от напълно разгърнало се хранително разстройство, през останалата част от живота си се опитват да не се върнат към това поведение, когато са стресирани.

Ако родителите се тревожат, че дъщеря им може да страда от хранително разстройство, важно е да се действа веднага. Ранната намеса е една от най-добрите предпоставки за пълно възстановяване и не бива да се чака, докато детето е „достатъчно болно“, за да се потърси помощ.

Добре е родителите да се информират добре по темата. Съвсем естествено е те да чувстват тревога, вина или дори гняв по отношение на дъщеря си, която има проблеми с храненето. Това понякога би могло да им попречи да бъдат полезни. Например някои родители винят детето, страдащо от хранителни смущения, заради влиянието, което оказва това на брака им или семейството. Такова негодувание би могло да създаде трудности да се предприеме необходимото, за да бъдат майката и бащата опора на болната си дъщеря в нейното възстановяване.

Митове за хранителните разстройства

Много родители си мислят, че са достатъчно информирани за хранителните разстройства и вярват в широко разпространени твърдения, които обаче не са верни, могат да ги заблудят и дори да попречат на лечението и възстановяването на дъщеря им. Ето 5 от често срещаните митове по темата:

Мит 1: Хората избират да страдат от хранителни смущения.

Факт: Хранителните разстройства не са следствие от избор, те представляват сериозно психично заболяване, което възниква с течение на времето и има сложни психологически основи.

Мит 2: Трябва да си слаб, за да страдаш от хранително разстройства.

Факт: Повечето хора, страдащи от смущения в храненето, всъщност имат здравословно тегло или дори тегло над нормата.

Мит 3:  Хранителните разстройства възникват само при момичета и млади жени.

Факт: Всъщност броят на пациентите мъже с хранително разстройство нараства, особено при децата на възраст под 14 години. От този мит произтича и една голяма опасност – за момчетата е много по-вероятно да не бъдат „уловени от радара“, като се има предвид, че при тях не се очаква да възникнат проблеми с храненето.

Мит 4: Анорексията е единственото сериозно заболяване, свързано с храненето.

Факт: Не само въвеждането на строги ограничения в храненето може да увреди здравето и дори да бъде животозастрашаващо. Другите хранителни разстройства при които се наблюдават  отслабване чрез повръщане или злоупотреба с лаксативи или болестно преяждане също правят човек уязвим на сериозни медицински усложнения. Освен това преживяването на всякакви хранителни смущения е тежко и изолиращо за страдащите и по тази причина при тях се наблюдава повишен риск от самонараняване и самоубийство.

Мит 5: Хората, развиващи хранителни разстройства, са били сексуално малтретирани.

Факт: Сексуалният тормоз е фактор при появата на много свързани със здравето душевни състояния, в това число и хранителни разстройства. Но все пак не може да се твърди, че всеки страдащ от проблеми с храненето е бил насилван сексуално.

И накрая, но не на последно място – родителите на момичетата със симптоми на хранително разстройство не трябва да винят себе си за възникването на това състояние. Именно семейството може да се окаже един от най-добрите извори за възстановяването на младите момичета с такова заболяване. Ако симптомите на хранително разстройство вече се проявяват, от критично значение е да се действа незабавно. Слагането на начало на лечението възможно най-рано е от жизненоважно значение, тъй като заболяването може да се избегне чрез ранна намеса.

 

Използвани източници:
Книгата „Как да възпитаваме момичета“ на Стив Бидълф
Книгата Лабиринтът на порастванетона д-р Лиса Дамур
Voinatashranata.com 

Над статията работи: Яна Атанасова

Вижте още:

6 признака, че детето е с ниско самочувствие

Гликчмичен индекс (GI) на храните (ТАБЛИЦА)

9 неща, които всеки родител на дете в пубертета трябва да знае

9 основни умения, които всяко 13 годишно дете трябва да е усвоило

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: