Как да контролираме гнева си, когато детето не ни слуша?

Едва ли има родител, на когото да не му се е случвало да си изпусне нервите, особено ако детето се инати, отказва да спазва правилата, тръшка се или проявява капризи. Как обаче да се справим с това? Има ли начин да възпитаваме себе си на търпение, докато се опитваме да научим своя малък наследник на същото?

Когато родителят е завладян от гнева, контролът изглежда почти невъзможен. Именно в тези моменти автоматичната реакция често е свързана с пошляпвания, викове, наказания и заплахи. Но макар и да изглеждат като решение на проблема, тези реакции всъщност не водят до трайни резултати и в голяма част от случаите родителите дори не искат да постъпват така и след това съжаляват.

Затова, колкото и трудно да звучи – в този момент си обещайте – без шамари, без ругатни, без обиди и заплахи. Възможно ли е това? Виковете също ли са проява на агресия? Да! Повишаването на тон също е гневен изблик и понякога – също толкова болезнено и неразбираемо действие за малкия човек, колкото и физическата агресия. Ако наистина имате нужда да извикате, отидете някъде, където никой няма да ви чуе, извикайте, поплачете, ако трябва.

Децата ви също се ядосват, затова за тях е двоен подарък, когато им демонстрирате градивен контрол над гнева, така не само не ги наранявате, но им предлагате и модел на подражание. Децата със сигурност ще ви виждат ядосани понякога и това как се справяте с такива състояния, ще им даде голям урок. Задайте си въпроса – на какво искате да ги научите? На това, че всичко се решава с агресия и че силният физически има превъзходство над останалите? Или че гневът е нормална част от човешката природа, но да се научиш да го контролираш е важно и отговорно умение, което е част от порастването?

Ако наистина искате да работите върху гнева си и да научите и детето си да се справи с него, ето какво можете да направите:

1. Спрете за малко, за да се успокоите

Ако детето ви е достатъчно голямо, за да остане самичко за малко, можете да влезете в банята, да наплискате лицето си с вода и да подишате дълбоко. Ако излезете, това не прави детето ви победител, нито пък ви представя в ролята на „слабия“. Това просто му показва колко сериозно е сбъркало и му дава пример за самоконтрол. Ако детето ви е прекалено малко, за да бъде оставено само, просто го оставете в кошарката за няколко минути, докато се овладеете. Независимо дали сте близо до детето си, или в друга стая, използвайте това време, за да се успокоите, а не да се вбесявате още повече от това че то се тръшка, гневи или отказва да ви чуе. Не се притеснявайте, че трябва да дадете урок на детето за грешката му. То получава един от най-важните уроци в живота си: как отговорно да регулира силните си емоции и в същото време – как да отстоява позицията си, тъй като вие правите именно това.

2. Помогнете на тялото си да се освободи от гнева

Когато се чувствате толкова ядосани, трябва някак да се успокоите. Спрете, дишайте, припомнете си, че това не е критична ситуация. Изтръскайте напрежението от ръцете си. Поемете дълбоко въздух десет пъти. Може и да се опитате и да се разсмеете, което ще отслаби напрежението и ще промени настроението ви. Дори и усмивката насила изпраща на нервната ви система посланието, че няма спешен случай, а това започва да ви успокоява. Ако чувствате нуждата да се разтоварите физически от гнева, пуснете си музика и потанцувайте.

3. Променете мислите си, за да промените чувствата си

Ако си мислите, че детето ви е невъзпитан глезльо, който ще се превърне в престъпник като порасне, това няма да ви помогне да се успокоите. Истината е, че детето ви е много малко същество, което страда и показва това с поведението си. Припомнете си, че то се държи като дете, защото Е дете. То има най-голяма нужда от вашата любов и подкрепа и в същото време – има нужда от вашите правила, дори и когато именно те са причина за недоволството му.

4. Вслушайте се в истинската причина за гнева си, вместо да му се поддавате

И гневът, подобно на другите чувства, е даденост. Онова, което е наша отговорност, е решението какво да правим с него. Градивният начин да реагираме на гнева е да не сме под негов контрол и когато се успокоим, да използваме това като повод да се запитаме какво не е наред в живота ни, че сме така вбесени, и какво трябва да направим, за да променим тези обстоятелства? Понякога трябва да променим подхода си към децата, а понякога с изненада разбираме, че гневът ни всъщност е насочен към съпруга ни или към шефа ни, а децата и тяхното поведение са просто катализатор. Понякога гневът ни подсеща, че имаме нужда от повече сън и почивка, а понякога отговорът е, че носим в себе си гняв, който не разбираме и който се излива върху децата ни, без те да са реалната причина за него.

5. Помнете, че „изразяването“ на гнева пред някого може да го засили и задълбочи

Въпреки популярната представа, че трябва да „даваме израз“ на гнева си, за да не ни изяжда отвътре, проучванията показват, че да изразим гнева си, докато сме ядосани, всъщност ни разгневява още повече. Това от своя страна наранява другия (особено децата), плаши го или го разгневява и води до срив на отношенията. Ще свърши работа, ако се успокоим, а после потърсим градивен начин да се занимаем с това, което ни ядосва, така че да разрешим проблема, който провокира гнева ни.

6. Оставете „Бурята да отмине“ и чак след това налагайте дисциплина

Много родители си мислят, че трябва да разрешат проблема в момента, в който той възникне. На е по-добре да изчакате бурята да отмине. Трябва и вие, и детето ви, да сте спокойни, за да можете да обясните какво е провокирало ситуацията и защо тя не бива да се повтаря. Ако за вас това е просто момент на гняв, който с повече усилия бихте могли да овладеете, за детето това е момент на тотално изключване. Неразвитият все още префронтален кортекст от мозъка на малчуганите не им дава възможност за трезва преценка на ситуацията в момент на ярост. Да се опитвате да обяснявате и да говорите, докато и детето, а и вие, сте ядосани, е безсмислено. Ако си дадете десетминутна почивка и все още не сте се успокоили достатъчно, за да реагирате градивно, дайте си време да помислите върху това, което става, и по-късно поговорете по въпроса.

7. Не прилагайте физическа сила, без значение от случилото се

Ако реагирате с пошляпване, може временно да се почувствате по-добре, защото това облекчава яростта, но нанася дълготрайна вреда върху детето и в крайна сметка саботира позитивните неща, които правите като родител. Боят, та дори и пошляпването, са форма на физическо и емоционално насилие. Направете всичко необходимо, за да се контролирате, включително да напуснете стаята. Ако не успеете да се контролирате и в крайна сметка прибегнете до използването на физическа сила, извинете се на детето си, кажете му, че никога не е хубаво да се удря и признайте грешката си. Това не ви прави безхарактерен родител, а напротив – така давате пример, че всеки човек греши, че подобно поведение е неприемливо и че извинението е важна част от общуването.

8. Избягвайте заплахите

Заплахите, които отправяте, докато сте ядосани, са нещо, което за вас може и да е просто поредица от думи, но за детето, особено в ранна възраст, e сериозно и буквално намерение. Вместо заплахи от типа „Ако не слушаш, ще те набия“, информирайте за естествените последици, за да е наясно детето какво ще последва, ако не спазва правилата – например: „Ако драскаш по масата с пастелите, няма да ти позволявам да рисуваш с тях“. Естествените последици винаги трябва да са свързани с действието на детето, за да е наясно то с логическата връзка между непослушанието и последствието.

9. Внимавайте за тона си и за думите, които използвате

Изследванията показват, че колкото по-спокойно говорим, толкова по-спокойни се чувстваме и толкова по-спокойно реагират околните. Респективно – използването на ругатни и други тежки думи разстройват нас и този, който ни слуша, и ситуацията се нагнетява. Ние притежаваме силата да успокоим или разстроим себе си и този, с когото говорим, благодарение на тона на гласа си и избора ни на думи. Помнете, че вие сте примерът за подражание на вашето дете. Когато искате да му кажете нещо, говорете с нормален тон и приклекнете до нивото на неговия ръст. Това, че се „приравнявате“ до ръста на детето, му помага да приеме казаното от вас и да осъзнае, че имате добри намерения.

10. Потърсете чувствата, които стоят в основата на гнева

Понякога гневът може да доведе до пристрастяване към… още повече гняв. Всичко това е свързано с хормона на стреса – кортизол. След като осъзнаете това и направите необходимите промени, помнете, че гневът винаги е защитна реакция. Той ни предпазва от чувството за уязвимост. За да прогоните гнева, погледнете болката и страха, които се крият зад него. Понякога зад родителския гняв стои гняв от тяхното собствено детство, който се преекспонира върху децата, друг път е израз на тотално безсилие към това, че малкият човек отказва да ни чуе. Важно е да не спирате да се опитвате да разрешите проблема по цивилизован начин и да не се изкушавате от това да се развикате или да реагирате с физическа агресия.

11. Спрете да се чувствате виновни, ако не успявате да овладеете напълно гнева си

Чувството за вина, че се гневите на детето си, е не по-малко лош съветник от самия гняв. Помнете, че няма идеални родители, както няма и идеални хора. Напълно нормално е след тежък ден и безсънна нощ да не успявате да сте в кондиция и да си изпуснете нервите. Това не ви прави по-малко добра майка или по-малко грижовен баща. По-важното е да осъзнавате действията си и да обясните на детето, че съжалявате, то ще разпознае безпогрешно вашата обич, която е по-силна от вашата моментна слабост. Ако смятате, че гневът контролира действията ви през голяма част от времето, тогава няма нищо лошо да потърсите помощ, да поговорите с близките си и дори да се консултирате със специалист.

В статията са използвани материали от книгатаСпокойни родители – щастливи деца“
на клиничния психолог д-р Лора Маркам,
предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад“.

 

Вижте още:

10 причини, поради които тръшкането при децата всъщност е полезно

10 начина да възпитаваме без викове, шамари и наказания

7 родителски грешки, които съсипват лидерските качества у децата

Психолог: Най-голямата грешка на родителите е, че се опитват да спестят трудностите на децата си

 

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ:

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien