В днешно време, родителите твърде притеснено анализират децата и правят сравнения със своето детство. „На твоите години, да знаеш колко книги бях прочел!“, „Виж – запазил съм за теб цялата си колекция детски книжки – ще ги прочетеш ли някога?“, „Знаеш ли кой е Жул Верн, чувал ли си за Карлсон?“. Въпроси, които често спират пред стена от детско мълчание и подхранват родителските тревоги.

Но психолозите не споделят изцяло това притеснение и дават няколко прости съвета, които да наклонят везните в полза на четенето.

Започнете да четете на мъничето, докато още не умее да говори. А когато порасне и започне да чете само, съхранете ритуала „следобедно четене“ или „четене преди сън“. Четете заедно с детето на глас, разпределяйте си роли на различни герои – нека четенето стане забавна игра.

Използвайте психологическият принцип на „незавършеното действие“ – четейки на глас, прекъснете на най-интересното място /ах, прощавай, но трябва да приготвя вечерята, затова спираме тук/ и оставете детето насаме с книгата. По-късно се поинтересувайте и го питайте, дали е разбрало какво се случва по-нататък в приказката, защото и на вас ви е много интересно.

Четете своята книга на глас, докато детето е наоколо. То трябва да почувства и види, че това ви е приятно. Тогава само ще прояви жилание да опознае това удоволствие. Примирете се, че то вероятно няма да прочете цялата книжка, ще предпочита комиксите или по-кратките текстове. Предложете му, само да съчини разказ или история в картинки и му помогнете, ако то се затруднява.

Абонирайте го или редовно му купувайте списания, които провокират интереса на детето – спортни, с автомобили, за животни. Списанията по-лесно улавят вниманието на малките, а прехода към книжките след това е по-лесен.

Опитайте различни жанрове – хумористични, детективски, фантастични, приключенски истории. Така детето по-лесно ще открие какво е по вкуса му.

Направете малка детска библиотека в стаята му – така ще има пред очите си интересен избор и никога няма да скучае.

Ходете заедно в книжарниците – децата бързо се ентусиазират и са любопитни, когато разполагат с разнообразни предложения.

Не заставяйте децата да дочитат докрай книга, която им е скучна. Не питайте контролиращо какво е разбрало детето от книгата и какво му е харесало. Формулирайки своите читателски впечатления, децата ги опростяват и ги превръщат в схеми.

Когато обсъждате с детето училищните му занимания, може да вмъквате и правите интересни литературни паралели: „Имаш лоша оценка по български език? Не се тревожи, ще я поправиш, Чехов е повтарял трети клас, заради слаба оценка по литература /самата истина/, пък виж какъв талантлив писател е станал“. За детето ще бъде и поучително, и любопитно да узнава отговорите на своите въпроси чрез писателите и по-често ще си общува с тяхното творчество.

Благодарение на: Webstage.bg

Вижте още:

10 причини да четем на децата

10 книжки, които всяко дете трябва да прочете

Велики цитати от детски книжки

20 любими цитата от „Малкият принц“