Какво се случи с детските надбавки?

притча родители

Анализ на Явор Алексиев от Института за пазарна икономика, публикуван на www.ime.bg

Когато в началото на 2015 г. министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин даде заявка за реформа в помощите за семейства с деца, основният въпрос беше как ще бъдат адресирани т. нар. „детски надбавки“. Именно те са най-мащабната, най-скъпо струващата, най-неефективната и най-противоречивата от всички мерки по програма „Подпомагане на семейства с деца“.

За съжаление мащабна реформа и цялостно преосмисляне на програмата не се случи. Единствената съществена промяна по отношение на детските надбавки е прекратяването на възможността съвместно съжителстващи родители, които нямат брак, да не декларират общия си доход. Тази възможност позволяваше единият родител да получи право на помощ, дори когато домакинството реално разполага със средства, които не предполагат достъп.

Имаше, обаче, предложения за промяна в самия доходен критерий – т.е. тавана на дохода, над който семействата нямат право на детски надбавки. Първоначалните заявки бяха за неговото рязко повишаване чрез обвързването му с минималната работна заплата (МРЗ). По този начин от 1 януари 2016 г. се очакваше таванът за отпускането на надбавките да скочи от 350 на 420 лв. брутен доход на лице от домакинството. В последствие текстът, обвързващ доходния критерий с МРЗ, отпадна, а предложенията за промяна в размера на отпусканата сума бяха оставени за „края на годината“.

В проектобюджета за 2016 г. и двата въпроса са адресирани:

– размерът на надбавките се вдига от 35 на 37 лв. за домакинство с едно дете, остават 85 лв. за домакинство с две деца и се вдигат от 120 на 130 лв. за домакинство с три деца. Домакинствата с четири деца ще получават по 140 лв. (което е меко казано странно), а за всяко следващо дете след третото се добавят по 20 лв.

– от 1 юли 2016 г. доходният критерий за допустимост по програмата се повишава от 350 на 400 лв.

Веднага правят впечатление две неща:

1. Увеличаването на размера на детските надбавки е смехотворно и няма как да бъде иначе при положение, че броят на бенефициентите се очаква да нарасне, а разходите по програмата да надхвърлят 400 млн. лв.;

2. Доходният критерий продължава да бъде определян административно, като се залага на кръгли числа, които нямат каквато и да е връзка с измерители за бедност и условия на живот;

Детските надбавки ще останат най-голямата както по размер, така и по брой на бенефициентите програма за социално подпомагане. С планираното увеличение на доходния критерий до 400 лева на лице от домакинството нейният обхват ще се увеличи още повече. Нещо повече – ще останат и най-ниско ефективната[2] от гледна точка на целенасочеността на средствата програма, администрирана от Агенцията за социално подпомагане. Все по-малка част от тази програма ще се насочва към най-нуждаещите се (какъвто е изначалният смисъл на социалното подпомагане) и все по-голяма – към тези, които не попадат в риск от бедност. Ако разчетите на МТСП, цитирани в медийното пространство, са верни и увеличаването на доходния критерий доведе до увеличаване на броя на домакинствата с право на помощ с „десетина хиляди“, то при средно 1,47-1,48 деца на домакинство в периода от 2011 г. насам, делът на обхванатите от помощта деца ще нарасне до 82-83%, т.е. с около 15 хиляди деца.

Тъй като тези разчети не са публични, няма как да знаем на какво се базират допусканията на МТСП. Така или иначе, социална помощ, която достига до 82% от потенциалните си бенефициенти, не може да има никакви претенции за „ефективност“, както четем в мотивите към актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г.

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза до 2018 г. се предвижда замразяване както на размера на отпусканата сума, така и на доходния критерий. Това означава, че поне на този етап не се предвижда ново увеличаване на доходния критерий или размера на помощите до края на 2018 г. Предвид неблагоприятните демографски (и съответно фискални) перспективи пред страната, единственият начин социалните плащания да достигнат някакво адекватно ниво, което да помогне за преодоляването на социалното изключване (и съответно от тях да има смисъл) е тяхната ефективност да бъде силно повишена.

Това означава по-висок размер на помощта при по-стриктни изисквания за насрещно поведение на бенефициентите. В същото време ефектът от промените в Закона за семейните помощи за деца и заложените текстове в мотивите към бюджета ще бъде точно обратен – помощите ще останат мизерни, но за сметка на това до тях ще имат достъп още повече хора. Няма как да оприличим подобен ефект на нещо друго освен на „измиване на ръцете“, което най-вероятно е следствие от едновременно желание да се вдигне помощта и осъзната невъзможност да се предприемат мерки, които ще позволят това да се случи без социалната система да се раздуе до непосилни за бюджета размери.

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: