Кога любовта се превръща в семейство

любов

– Дядо, а ти как разбра, че баба е любовта на живота ти?

– Ами… тя не е. Виж, синко, няма такова нещо като любовта на живота ти. Всяка любов, която изживееш е красива и неповторима. Няма как да сравняваш една с друга и да кажеш – тази е по-хубава. То е същото, като да сравняваш цветята – нима можеш да кажеш, че розата е по-красива от орхидеята или люляка, или еделвайса… Всяко цвете е прекрасно по различен начин.

– А тогава, как избра баба? Защо реши, че тя е жената за теб?

– Това е друго. Всяка любов е красива, но не с всяка можеш да живееш…

Имал съм любови, които са ме връхлитали като ураган. Възнасяли са ме до небето, но и са прекършвали крилете ми. Изпълвали са ме със сила и устрем да ги покоря. Но стихията не може да бъде удържана. След време тя сама си отива, оставяйки след себе си разрушения.

А баба ти… тя беше като тих пролетен дъжд, който напоява земята и от който се ражда живота. Трябваше да изживея много бури преди да я срещна, за да мога да я оценя и тя да се превърне в мое семейство.

Или както казваше нашият капитан: Само корабокрушенецът, преживял ада на бушуващия океан, може истински да обикне брега.“

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: