Кой е Дядо Коледа?

дядо коледа дете – Стоката ни е италианска! Вчера заредихме! Дядо Коледа също пристигна! От Италия е!

Млада продавачка от малко магазинче увещава клиентите да купуват вносни дрехи. Едно пет-шест годишно момченце дърпа баба си за ръката. Продавачката показва червен костюм на Дядо Коледа, а очите на момченцето грейват от учудване и радост.

– От Италия ли идва Дядо Коледа?

Баба му е затруднена с отговора. Току-що митът за добрият старец, който живее в северните страни и идва само веднъж в годината с пълен кош подаръци, бе разбит. Решава, че най-добрият изход е истината:

– Не, миличко, Дядо Коледа само минава оттам. Идва от Лапландия.

– Но той вече е дошъл, нали така каза какичката? Какъв ли подарък ми е донесъл?

– Трябва да почакаш за подарък. Много е рано.

– Но защо? Нали вече е тук? – настоява малкият.

Началото на ноември е и току-що е отминал гротескния карнавал за Хелоуин, на който всички деца се маскират. Бабата се възползва от костюмната клоунада и излиза от ситуацията:

– Някои хора се опитват лъжливо да се представят за Дядо Коледа, както ти вчера беше се маскирал като дух, но не си дух. Истинският Дядо Коледа идва на Коледа, чак след месец.

– Как ми се иска да дойде по-бързо!

Очите на момченцето остават в красивия костюм. Не иска да тръгне, настоява да го облече – точно като за него е, моли баба си още малко да му се порадва. А баба му е категорична: „Има време!“

След няколко вечери малчуганът вижда по телевизията приказни кадри със заслепяващ сняг и впряг от елени, който тегли белобрадия старец. „Ето го, идва!“ – мисли си нетърпеливо.“ Значи е наблизо и може да дойде всеки момент!“

Развълнуван от предстоящото пристигане, пита баба си как ще дойде добрият старец, като тук още няма сняг. Дали няма да отиде другаде, да обърка адреса?

– Най-напред трябва да му напишем писмо с нашия адрес. Той никога не греши.

– Бабо, хайде да сядаме да пишем тогава! – умолява момченцето.

– Рано е още – бабата отново е затруднена, защото детето е видяло, че дядо Коледа вече пътува.- Ще почакаме да стане още по-студено, а може и да падне сняг!

То застава на прозореца и изследва кога ще завали. Излиза навън да се увери колко е студено, но решава, че най-добре е да чака на топло пред телевизора.

От екрана вижда доста Дядо Коледовци, все в различни костюми и с различни подаръци. Всеки настоява да си купим от неговия. А те са толкова цветни и красиви! Най-вълшебна е рекламата с белите мечки, които държат бутилки Кока Кола. Ами влакчето със същата напитка! Толкова благ и добър изглежда машиниста-Дядо Коледа! Момченцето иска да пие кола, а никой вкъщи не му разрешава. „Щом добрият дядо я донася, значи, че ще пия и аз!“ мечтае си то.

В детската градина изведнъж се променя украсата, учителките поставят гирлянди, разноцветни лампички весело намигат от елхата, а от стените се усмихва добрият старец. Сърчицето му иска по-скоро да идва пълния чувал с подаръци! Скучната детска градина се превръща в кристален замък,а децата са герои от вълшебна приказка.  В празничната програма ще вземат участие всички деца. Ролята на момченцето е Рудолф – първото най-важно еленче от впряга на Дядо Коледа . Учителката пише писмо до стареца-вълшебник с желанията на всички деца. Детето отдавна иска таблет, ама истински!

На тържеството децата изпълняват коледна пиеска, снежинки танцуват , с пуканки и пита с късмети се гощават и всички са в очакване. Дядо Коледа най-после идва! Раздава подаръци, снима се с децата и все иска да разбере дали слушат. Момченцето не разбира много-много какво значи слушам и винаги го свързва с добрия слух. Слава Богу, то чува добре за разлика от стареца. Ето – беше си пожелал таблет , а той му е донесъл малък коледен костюм. Сигурно помощниците му- джуджетата са му казали за таблета, а той е чул костюм! Но като го вижда, момченцето остава възхитено – същият като костюма от магазина! Въодушевено и радостно е и веднага прощава на стария човек.

– Значи и аз съм Дядо Коледа? – учудено пита баба си. – Облечен съм като него, като на карнавал…

– Не е карнавал, миличко, нищо, че можеш да се облечеш като джудже или Дядо Коледа.Така е, защото всеки иска да подари радост на някой друг, на хората, които обича. Как ли се чувстват децата, които си нямат мама и татко или страдат от някаква болест? Искаш ли да им купим плюшени мечета?

Очите на момченцето светват. За момент се чувства голям, значим човек, който дарява радост. Един малък Дядо Коледа! Купуват плюшени играчки, колички, кукли, топки, герои от анимационни филмчета, опаковат ги с лъскава хартия на летящи ангели и изпращат колета на дом за деца без родители.

Баба и внуче също са написали писмо на добрия старец. Значи Дядо Коледа не е един и идва по различно време – разсъждава момченцето. Баба му, която знае толкова много, му разказва интересна приказка за Рождество – денят, в който се е родил Исус Христос, този, чийто портрет стои на стената. На неговия рожден ден празнуваме Коледа. Момченцето мисли, че очакваният старец е Христос като млад. Най му харесва вечерта, когато ще се събират всички около масата, мама и тате ще дойдат от Испания, ще има баница с късмети, ще сурвака широкия гръб на дядо си с дрянова сурвачка, а късно през нощта друг Дядо Коледа, истинският, ще пристигне с шейната и ще остави подаръците под елхата.

– Аз ще го видя ли?

– Ти ще спиш, защото е много късно.

Детето се зарича за нищо на света да не заспива.

И отново очаква ли, очаква…Облича костюма от италианския магазин, носи го всеки ден до истинската Коледа и вече знае, че винаги ще прави добрини, защото той също вече е един малък Коледа.

Автор: Надежда Станилова

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ;