Липсваш ми, детство

игри детство

Липсваш ми, детство

Как ми липсват онези години,
когато безгрижни деца
с коленете охлузени и лактите сини,
тичахме до късно вечерта!

Един на ластик скача, играе
и от смях се залива почти,
друг умело шмайзер чертае
и започва коктейл от игри.

С филийка смело намазана,
навън вечеряхме всички деца,
устата бе леко омазана,
но кой ли забеляза това…

Едни бяха стражари във странство,
други апаши дори…
А междублоковото пространство
огласено бе до тъмно, нали?

Мама не бе притеснена,
поглеждаше през стария балкон,
от там подвикваше: „Не е ли студено?“,
че нали в джоба не бях с телефон…

Приятел бе всеки със всеки,
не ни вълнуваше чий баща има пари
и нямаше никакви интереси,
скъпи маркови дрехи, коли.

Всичко бе тъй простовато,
но истинско, без селфи и грим
и тъгувахме адски когато
отмина детството и превърна се в дим!

За жалост днес децата не знаят
тези толкоз безгрижни игри,
но ако за ден навън поиграят,
това усещане компютъра ще замени!!!

Автор: Татяна Димитрова

Вижте още:

Детството от 80-те – спомените в снимки

На моя син…

Да си баща на дъщеря

Здравей, дъще, позна ли ме?

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: