Любовта НЕ трае три години…

Кой е казал, че любовта трае 3 години? Когато жената остане жена, а мъжът мъж, когато ги обединява не само страстта, но и уважението, любовта не спира.

Аз обичам своя мъж.

До бучка в гърлото. Живеем заедно от 10 години. От тях в брак – 7. И с всеки ден се влюбвам в съпруга си все по-силно. Когато се връща уморен от работа и ме отменя в грижата за буйните ни момчета, непременно ме пита закусвала ли съм днес и ако не, веднага ме гони в кухнята. Обичам го за това.

Обичам го за това, че ми мърмори, ако работя по нощите, за това как когато сутрин води децата на детска градина, се опитва да ги убеди да не будят мама. За това, че всяка сутрин преди да отиде на работа влиза в спалнята и ме целува по челото.

Всеки ден се влюбвам все по-силно в него, когато играе на конзолата и с момчешка гордост ми разказва за новите си рекорди в играта. Влюбвам се, когато с пяна на уста спорим за политика или наука и той ВИНАГИ се оказва прав.

Влюбвам се заради неговата честност, понякога болезнена, но винаги пряма. За това, че в съвременния еманципиран свят ме кара да се чувствам просто жена, жена и майка.

Всеки ден питам себе си – какво още мога да дам на своя мъж? Как мога да проявя своята любов и грижа, с какво да го зарадвам. Да направя супа топчета, да му подаря премиум танк или да му викна стриптизьорка.

Забележително е, че за 10 години сме имали само една караница.

И то каква – спорехме за ситуацията в Донбас, спорът беше ожесточен и аз дори станах от масата и се развиках. След това вече се стараем повече не да обсъждаме Украйна. Но често се шегуваме по този повод, когато виждаме скандалите на другите двойки.

Защо пиша това?

Просто ми е забавно, че приятелките ми ме съжаляват. Някои скрито шептят зад гърба ми, а някои искрено ме гледат в очите. Бедната аз – съвсем съм се изгубила, освен работа и памперси, не виждам друго, мъжът ми печели все по-малко, установил е и собствени правила и като цяло е недодялан простак, с мен няма за какво да се говори, а те са светски лъвици. При тях животът кипи.

Но пък аз слушам разказите им за скандали и любовници и си мисля – ето това е кипящият им живот. По-добре да отида на риба с мъжа ми, да го погледам как играе на новата Unchartedда си устроя домашен Mortal Kombat със синовете.

И си мисля колко е хубаво да бъдем такива „сухари“ и „нещастници“, но толкова щастливи.

Източник: webmiastoto.com

Вижте още:

Защо едни семейства са щастливи, а други – не

Правете тези 12 неща, ако искате да изразите любовта към детето си

Една притча за любовта

Нестандартни семейства и щастливи деца? Възможно е!

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: