Мързеливата Богданка

Имало една галена дъщеря на име Богданка. Галена, ала толкова мързелива, че нищо не работела. Раснала, пораснала, станала много хубава мома. Почнали да я искат момчетата.

На всеки, който я поиска, майката казвала:

– Нашата Богданка е галена, тя не е научена на работа. Който е съгласен да я вземе, щом є стане студено, трябва да я слага при огъня, щом є стане топло – да я прибира.

Идвали много момчета. Като чували майка є, всички си отивали. Един ден дошъл пак момък да я иска. И на него майката казала:

– Нашата Богданка е галена, тя не е научена да работи. Каже ли “Потръг”, трябва да я отдръпнеш от огъня, каже ли “Примък”, трябва да я примъкнеш към огъня.

Момъкът рекъл:

– Съгласен съм, стига да ми я дадете.

Дали му я, оженили се, направили сватба. Булката имала две снахи, по-големи от нея. Станали те сутринта рано, готвели, мили, оправяли, тя нищо не похваща. Напалили силно печката, станала тя червена от огъня. Богданка вика: “Потръм” – да я отдръпнат. Никой не я отдръпва. Споглеждат се двете снахи и не я отдръпват.

Изгорели є колената от жега и Богданка, като нямало какво да прави, отдръпнала се сама назад.

После є станало студено. Викнала:

– Примък, примък.

Никой не я примъква. Само се усмихват и гледат какво ще стане. Почакала, почакала Богданка, пък си подръпнала сама стола и се приближила до огъня.

Легнали си вечерта. Тя не може да заспи. Нищо не е яла. И си вика на очите да се приспи: “Спете, спете, очички! Дали аз ядох, та на вас не дадох? Спете, спете, очички! Дали аз ядох, та на вас не дадох?”. Цяла нощ не заспала.

На сутринта другите булки станали, кравите издоили, пита омесили, сготвили, всичко направили. И сложили трапезата. Насядали всички, седнала и Богданка. Свекърът взел да чупи питата. На всеки дал по парче, само на Богданка не дал. Свекървата рекла:

– Защо не дадеш и на невестата хляб?

– Невестата не е гладна. Тя не е работила, не е и огладняла.

Като свършил обедът, другите две невести станали, вдигнали, измели, измили. Богданка пак нищо не пипва. Така карала два дена. На третия ден още в три часа станала тихичко, измила се, издоила кравите, омесила пита, направила гозба. Турили трапезата. Седнали всички, седнала и тя на ред. И свекърът почнал да чупи питата. Като дошъл ред на Богданка, най-голямото парче є дал и рекъл:

– Невесто, ти днеска много работи, най-много трябва да ядеш!

Минало се колко време се минало, дошли майка є и баща є на гости. Щом ги зърнала отдалече, Богданка грабнала един чувал вълна и изтичала да ги посрещне. Викнала насреща им:

– Мамо, тате, слизайте от колата и се хващайте за работа! Тук не е като у нас. Тук, който не работи, не му дават да яде.

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Е-MAIL АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: