Научете децата да ценят парите и да ги разпределят правилно. Ето как:

Какво означава финансова самостоятелност, когато говорим за деца? Какви са типовете поведение на детето спрямо парите, с които разполага? От какво зависи това поведение? Кога трябва да започнем да учим децата на правилно отношение и разумно боравене с парични средства?

Възпитаването на финансова самостоятелност у децата е много важно. И тук не става въпрос за умението да се печелят пари – малкият човек един ден ще започне работа, но това все още не е на дневен ред, докато е под крилото на родителите. Финансова самостоятелност означава детето да може да се разпорежда правилно с парите, които има в наличност. Например – в ученическите или студентските години – да умее да пресмята разходите си така, че издръжката му за месеца или стипендията да не се изпари за два дни.

Обикновено първият урок по финансова самостоятелност детето получава именно когато започва да живее само, защото е прието да учи в друг град и трябва да се издържа с парите на родителите си и да ги разпределя грамотно. Тогава се налага то да планира разходите си така, че парите да му бъдат достатъчни до следващото захранване на сметката му от родителския портфейл. Дали обаче ще може и от какво зависи това?

Типове поведение в зависимост от отношението към парите и умението да се разпределят разумно

В зависимост от отношението и боравенето с финансовите средства, вече порасналите деца могат да бъдат разделени на няколко типа. Едните изобщо не си правят сметка на парите, защото потокът на изобилието от родителския джоб не е ограничен нито от определена сума, нито от времеви отрязък. Други не си броят парите и започват да ги харчат в първия ден след получаването им. А после просто нямат никакви средства и търсят назаем. Трети правят добра сметка на парите си и на тях финансовите средства винаги им стигат до следващите парични постъпления от родителите. Има и такива, които, освен че разпределят отлично парите си, имат навика и да спестяват.

Финансовото поведение може да се предскаже още в ученическа възраст, когато в ръцете на детето попаднала определена сума. Например някой от възрастните му е дал като подарък за рождения ден определена сума пари. Детето може веднага да похарчи всичко за първото, което му привлече погледа. Или може да размисля няколко дни, да преценява какво му се иска и за какво ще му стигне наличната сума. Друг вариант е да пусне полученото в касичката, защото си събира пари за нещо скъпо и много важно за него. А може и да си пусне парите в касичката, защото тя сама по себе си му носи удовлетворение и спокойствие: „Току-виж нещо много ми се прииска и тогава ще си имам пари да си го купя.“

Ако отидем още по-назад във времето, описаните типове на поведение може да се разпознаят и при 5-годишното дете. Това е възможно да стане, ако наблюдаваме например как хлапето постъпва с подареното за Коледа пликче с шоколадчета, ако възрастните не го ограничават. То може да излапа всичките шоколади наведнъж. Но може да си удължи удоволствието и да си ги хапва по мъничко няколко дни. Възможно е и да си хапне малко, а останалото да скрие, защото е много приятно да знаеш, че на някое твое местенце имаш тайни запаси от шоколад.

От какво зависи поведението на детето спрямо парите, с които разполага?

Отговорът е, че предпочетеният модел на поведение зависи най-вече от натурата на детето. Натурата е съвкупност от вродени особености – онова, което съществува още преди формирането на характера.

Но от друга страна, рационалното боравене с финансовите ресурси може да се тренира като навик, особено ако родителят забележи, че детето е от онези, които обичат да използват наличните пари веднага, без да мислят за бъдещето. При това е добре да се започне не когато детето е вече студент и живее в друг град, а значително по-рано.

Как родителите да стимулират финансова самостоятелност у децата?

Давайте задачи, свързани с разпределянето на бюджет

При по-големите ученици майките и бащите могат започнат да предлагат решаването на житейски задачи за финансово планиране. Една такава задача може да бъде как като разполага с определена сума детето да осигури продукти за закуска, обяд и вечеря. За това ще бъде необходимо да се изготви меню и да се пресметне какво трябва да се купи и каква сума да се отдели. При необходимост менюто може и да се коригира.

Друга ситуация, стимулираща развиването на финансова самостоятелност, би била организирането на рожден ден с определен бюджет. Така в условията на ограничени финанси детето може да достигне до разбирането, че щастието не е в парите, а в проявяването на въображение и творчество. За доброто настроение не са нужни много пари, а много интересни идеи и весели приятели.

Още една полезна задача би била как като детето разполага с определена сума да обнови летния си гардероб. Дали да си купи малко, но скъпи неща? Или много, но по-евтини?

Мисленето и финансовата грамотност на детето може да се стимулират и като родителите му възложат да измисли как с определена сума да планира екскурзия или един почивен ден за цялото семейство. Тогава то ще трябва да пресметне разходите за път, за преспиване, за храна, за посещение на музеи или други атракции. Трябва да прецени и от какво може да се спестят средства.

Чрез джобните пари на ученика също може да се стимулира неговата финансова самостоятелност. Първо родителите могат да започнат да дават на детето си пари веднъж в седмицата. После сумата да се увеличава, но да се дава веднъж в месеца. Детето само ще се разпорежда с парите си. Задачата му е да ги разпредели така, че да му стигнат за целия период. Изпитанието пред родителите пък е да издържат и да не дават пари по-рано под натиска на своя наследник.

Започнете отрано

В предучилищна възраст на децата може да определи фиксирана сума за капризи и лакомства. Парите не се дават на ръка, но сумата се пресмята. Това е добра тренировка за устно броене: „Днес похарчих толкова и толкова от „моите пари“, вчера толкова и толкова, значи са ми останали толкова.“ Така ще бъде и по-удобно да се регулират спонтанните детски „Купи ми“. Родителите ще си спестят много нерви, а сумата в семейния бюджет, която може да се изхарчи за „Ох, и аз искам такова“, е определена предварително. Така че в магазина родителят спокойно може да каже „Не е проблем, ще ти купя това, което искаш. Но с твоите пари.“ В този момент освен емоционалното „искам“, у детето се засилва и мозъчната активност. Като пресметне колко от неговите пари ще му останат, детето може и да се откаже и това ще бъде негово самостоятелно решение.

За децата между 2 и 4 години ограничението на финансовите ресурси може да бъде количествено. Например проблемът със запълването на количката в супермаркета с най-различни лакомства може да се реши като родителят ограничи възможностите до закупуването само на две неща от този вид. Така, когато хлапето сложи в количката сладолед, шоколадово десертче и бисквити, едното трябва да отпадне и то да се откаже от него. Пред детето възниква необходимостта от избор и едно от нещата се връща на стелажа. Ако впоследствие види нещо още по-вкусно за него, може още някое от лакомствата, които вече са в количката, да се върне на мястото му на рафта в супермаркета. По този начин малкото човече се учи да се разпорежда с наличните ресурси. А умението да се възползва рационално от тях е необходима съставна част от финансовата самостоятелност.

Статията е базирана на книгата на Анна Бикова „Самостоятелното дете, или как да стана „мързелива майка“, предоставена от издателство „Colibri“

Вижте още:

Какви джобни трябва да имат децата в училище?

Детето ви никога няма да се научи на самостоятелност, ако вършите всичко вместо него

Как един милионер възпитава децата си така, че да не са разглезени

„Мамооо, купи ми го” – как да избегнем мрънкането и тръшкането