„Не пипай това, мръсно е!“ – защо прекалено стерилната среда е вредна за децата

“Стига си пипал тези мръсотии!“, „Не слагай това в устата!“, „Не рови в пясъка!“ – сигурно всеки от вас е чувал стотици пъти тези фрази и почти няма родител, който да не ги е изричал.

Наистина ли обаче е толкова важно да предпазим децата от бактериите?

Онази параноя, че детето не трябва да пипа това и онова, защото ще се разболее, сякаш не спира да преследва родителите, но се оказва, че това не е особено полезно.

Нали сте чували израза „Много хубаво не е на хубаво?“

Отдавна учените са доказали, че бебетата и малките деца, които са оставени да бъдат в досег с нестерилна среда, които имат по-големи братя и сестри и дори домашен любимец вкъщи, по-рядко страдат от алергии и се по-устойчиви на инфекции?

На какво се дължи това?

Истината е, че бактериите са навсякъде – в нас и около нас – и просто няма начин да избягаме от тях. Това означава, че е по-добре да научим организма на малките деца да се справя с микроорганизмите, а не да ги изолираме от тях.

Бебетата преминават през период, в които опознават света. Пълзят, лапат и искат да опитат на вкус всичко, което попадне в ръцете им. И ако този факт кара косите ни да побелеят, ето още една основателна причина да загърбим притесненията.

Проучване, проведено наскоро от професор Мел Грийв от Института за изследване на раковите заболявания заключва, че децата, които не са отглеждани под похлупак, имат до 30% по-малък риск от развитие на левкемия. Този тип рак се среща в по-напредналите общества и явно има връзка между него и по-чистата среда, в която растат децата.

Децата, които растат с по-големи братя и сестри или посещават детска градина, много по-рядко боледуват от астма и алергия.

Според учените, тези факти само доказват твърдението, че си плащаме цената за напредъка на обществото и медицината и че съвременното общество все повече се отдалечава от природните закони.

Е, в такъв случай – трябва ли да измием биберона на бебето веднага, след като е паднал на земята? И трябва ли да изпадаме в паника, ако то е налапало нестерилен предмет? Всеки сам решава как да постъпи, но учените съветват да бъдете спокойни и да приемете, че имунната система на детето се обучава, опознавайки различните микроорганизми. Така макрофагите ще бъдат способни да реагират при истинска нужда, а неутрофилите ще бъдат „тренирани“ за това кое е опасно и кое – не.

Джак Гилбърт и Роб Найт посвещават книга на тази тема и тя далеч не е единствената, която се занимава с прекаленото пазене на децата от мръсното. Така още през 2009 година се появи заглавието на микробиолога и имунолога Мери Рюбош – “Защо мръсотията е полезна”.
Децата поставят в устата си всичко, което им попадне в ръка инстинктивно – така, както са го правели техни предшественици хилядолетия преди това.

До какво води прекалено стерилната среда?

Резултатът от тези грижи е, че имунната система на детето неусетно се променя, става свръхчувствителна. Клетките-воини, наричани неутрофили, при излишната дезинфекция на околната среда остават без работа. Те стават “раздразнителни” и когато накрая видят чужд организъм – не само лош, но и полезен, те се нахвърлят отгоре му като нещо безкрайно опасно. Или алергиите са резултат най-вече от непремерени опити на родители да защитат децата си от мръсното.

Разбира се, думите на учените не трябва да се приемат и абсолютно буквално, защото прахът и мухълът у дома например могат да доведат до развитието на алергии. Но явно похапването на пясък или лапването на лъжицата, която е паднала на земята всъщност носи повече ползи, отколкото вреди.