Нормалните деца са шумни деца!

Престанах да се ядосвам на децата си…

Това се случи някак внезапно – в определен момент спрях да им се карам за нещата, които доскоро са ме вбесявали. Как го постигнах? Просто започнах да гледам на децата си КАТО НА ДЕЦА.

Човек расте и се развива през целия си живот, а в същото време около нас е пълно с възрастни хора, които са останали на една определена психологическата възраст и дори се държат неадекватно за годините си. Защо тогава имаме толкова високи изисквания към поведението на децата?

Може и да ви изглежда глупаво, но в действителност когато се ядосваме на децата си, ние не ги виждаме такива, каквито са, а като съвършените образи на тези, които искаме да бъдат. Или пък ги възприемаме като „малки възрастни“, които постоянно не се вписват в нормите на поведение с държанието си. Често считаме това държание за глупаво, непоследователно, ирационално, а децата си възприемаме като неинтегрирани, мрънкащи, алчни, непокорни, ревниви, завистливи, понякога жестоки и груби. Но ни е трудно да осъзнаем, че това са характеристиките на обикновено нормално дете, намиращо се в ранния етап на своето развитие и опознаващо света.

Нормалните деца са шумни деца!

Това са деца, които плачат, оплакват се, мрънкат, след това отново се развеселяват и отново ридаят. Те играят, тичат, радват се, викат, защото не могат да говорят тихо. Тишината не им е присъща и когато пеят и танцуват, когато се ядосват и се боричкат. Днес например на моите деца им хрумна да скачат от дървената стълбичка върху възглавниците на пода. И това беше повод за неистова радост и възторг!

Децата рудно постигат договорки помежду си, особено когато става въпрос за техните играчки, не умеят да споделят вещите си, не знаят как да се въздържат в трудна ситуация на конфликт, не винаги контролират агресията си и не съумяват да проявяват търпение! Също така трудно сдържат гнева си към мама, която сякаш не разбира какво искат да й кажат и от какво имат нужда.

Те не знаят как да слушат тихо приказката, която им четете, без да ви прекъсват и без да задават въпроси. Не шепнат, когато някой спи. Не изяждат това, което не им е вкусно и не отказват да похапнат от това, което харесват. Дори и да ви умоляват да им вземете домашен любимец, те все още не умеят да се грижат за него и да го хранят навреме.

Трудно им е да рисуват, без да разлеят бурканчето с вода, забравят, че трябва да измият четката преди всеки нов цвят, но затова пък им се получават толкова красиви цветни „шедьоври“, които да гледате с усмивка.

Децата не умеят да ядат, без да сипят трохи около тях. Ако умееха, щяха да са възрастни, а не деца.

Ако децата ви крещят, това не означава, че не ви харесват, че не ви уважават или че не ценят вашето внимание и грижи.

…това просто означава, че им се крещи… защото са деца! И благодарете на Бога за този факт!

Извикай силно, детенце, нека целият свят чуе, че си недоволно!

Понякога си напомням, че и аз съм била на тяхната възраст, че и аз съм била дете.

Това е много отрезвяващо. Не очаквам от децата ми да правят неща, които те все още не умеят да покажат. Приемам ги такива, каквито са. Не се опитвам да ги вкарвам в определени норми и изисквания, а им давам възможност да бъдат себе си, да изразяват емоциите си. Защо? Защото знам, че само когато изпитат целия спектър от тези емоции, ще се научат да се владеят и постепенно да се превърнат в „цивилизовани“, „културни“ хора.

Това, което е важно за тях на този етап, е да бъдат приемани и обичани, но приемани такива, каквито са, с различията си, с неумението си и с липсата на зрялост.

Автор: Юлия Твердохлебова

Вижте още:

Как да научим децата да бъдат самостоятелни и да не се отказват – история от практиката

Гневните, избухливи и инатливи деца – как да се справим с тях?

Отглеждане на самостоятелното дете – как да стана „мързелива майка“

Възрастовите кризи при децата на 1, 3 и 7 години

 

 

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Е-MAIL АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: