Позволете им да сбъркат – или защо трябва да оставим децата да правят грешки

 

Психологът Пеги Дрекслър разказва защо е важно децата да правят грешки и как да ги стимулираме (безопасно) да опитват нови неща, за да израстват емоционално и да се чувстват уверени.

След дълъг и забавен ден в аквапарка с баща си, деветгодишната Нора решила, че иска да покори още една последна пързалка преди да си тръгнат. Това била пързалката за „големите деца“, която момичето избягвало от години. С позволението на баща си, Нора изкачила стълбите, поела си дълбоко въздух и се впуснала в свободното падане. После изтичала до тоалетната и повърнала.

Бащата, Джереми, не е притискал Нора да го направи, но и не е имал угризения, че й е позволил. По правилата на парка, момичето е отговаряло напълно на ръстовите условия за тази пързалка. Имало е и спасители. Нора била плашливо дете, често се страхувала да поема рискове или да опитва нови неща. Макар Джереми да бил изненадан от интереса й към пързалката помислил, че това вече е стъпка в правилната посока.

Докато дъщеря му се оплаквала за това, че не се чувства добре – повтаряла отново, и отново, че не е трябвало да го прави и как изобщо баща й е могъл да й позволи – Джереми й казал, че се гордее с нея, защото е опитала нещо ново, че е научила нещо важно и че на всеки се случва да не му е комфортно.

Като родители ние се стремим да предпазим децата си – от опасности, разочарования и от неща, които не се случват така, както те биха искали. Но ние трябва да осъзнаем, че не просто е добре, но е от критична важност да позволяваме на децата си да правят грешки.

Джереми е постъпил правилно като е разрешил на Нора да се пусне по пързалката – с решението си да опита нещо, което излиза от зоната й на комфорт, Нора е тествала независимостта си, предизвикала е куража си и е провокирала порастването си. Резултатът може и да не е бил съвсем приятен, но все пак е останала невредима. Седмица по-късно вече била забравила неприятното преживяване. Дори споделила с другите радостно и гордо : „Пуснах се по „Джеронимо“.

Нашата отговорност като родители е да пазим децата си. Това обаче не означава да ги изолираме от всякакви възможности да се защитават сами. Означава да им позволим да се провалят безопасно. Това е трудно, особено ако завършва с тъга, безпокойство или съжаление. Но, както написа психологът Маделин Ливайн в „Ню Йорк Таймс“: „Ако не можеш да издържиш да гледаш детето си тъжно, не си в правия път“.

Ключовият момент в историята на Нора е в това, че тя се е почувствала достатъчно сигурна в компанията на Джереми и своите възможности, за да опита нещо ново. Именно това е чувството, което трябва да се насърчава, за да може децата ни да израснат уверени, независими индивиди.

Ето как можете да помогнете на детето си да поема рискове, и неизбежно да прави грешки, но по безопасен начин:

1. Стремете се детето да чувства, че може да се опре на вас, но без да се намесвате прекалено

2. Запитайте се: „Може ли детето ми да се справи с тази ситуация безопасно?“ Повечето деца не са безразсъдни по природа. Но те, разбира се, нямат вашата способност да обръщат внимание на детайлите и не са наясно с всички опасности. Когато едно дете иска да се покатери на дърво, трябва да получи позволение, освен ако на дървото няма пчели и то е алергично. Голяма грешка е да спирате детето да прави нещо само, за да предпазите себе си от тревогите.

3. Включете го в процеса на вземане на решения

4. Обяснете разликите между два маршрута за излет – единият е по-труден, а другият по-дълъг. После позволете на детето да се спре на един. Или му разрешете да избира дрехите си. Какво толкова, ако отиде на училище с различни чорапи (или по-лошо)? Стига детето да изглежда прилично и да му е удобно, ще се научи и кое е най-доброто за него и кое не.

Моя приятелка все още ярко си спомня как в детската градина й се подиграли за раираните и дълги до коляно чорапи, които сама избрала да сложи. Първоначално се ядосала на майка си, задето я пуснала да излезе навън „в този вид“, но по-нататъшното решение да продължи да ги носи било отново нейно и се гордеела с това.

5. Оставете детето да се справя с проблемите си

Често, може би защото е по-лесно или защото не можем да гледаме как децата ни се борят, бързаме да помогнем да стигнат до правилното решение, без значение дали става дума за закопчаване на палтото или сипване на сок в чаша. Да, това може да им отнеме време, може да има разлят сок дори. Но децата развиват самоувереност, когато сами се научават да правят нещо.

Да позволите на детето да опита отново, и отново и в крайна сметка да успее само, го учи за себе си и живота много повече, отколкото вашият опит да се притечете на помощ. Все още може да бъдете неговия герой, но нека и то самото бъде такъв.

Автор: Антоанета Дойчинова, HighViewArt.com

Вижте още:

На каква възраст да оставим децата да пресичат сами?

Как да възпитаме самостоятелно и уверено дете

7 родителски грешки, които съсипват лидерските качества у децата

Ето как тревожността и депресията при родителите се предава на децата

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: