Остри реакции срещу новите критерии за жизнеспособността на плода

Нов проект на Фармако-терапевтично ръководство по „Акушерство и гинекология“ публикува преди дни на сайта си Министерство на финансите. Целта му е да създаде правна регламентация на терапевтичния подход при лекарствената терапия в областта на акушерството и гинекологията, както и на критериите за оценка на ефективността на прилаганата терапия.

Сред деликатните моменти в ръководството обаче са параметрите, по които министерството определя кога плодът се счита за жизнеспособен. Според записаното: „Плодът се определя като потенциално жизнеспособен, ако е с телесна маса при раждането над 800 гр. и/или гестационна възраст над 26 г.с., независимо дали плодът е роден жив или мъртъв и ако е с телесна маса при раждането под 800 гр. и/или гестационна 7 възраст под 26 г.с, при условие че плодът е роден жив и е живял поне 3 денонощия“.

Текстът предизвика противоречиви реакции, а от Фондация „Макове за Мери“ – за подкрепа на родители, преживели перинатална загуба на бебе, настояват да отпаднат критериите за жизнеспособност на плода.

Според Фондацията здравните власти се опитват да прокарат високи критерии за потенциалната жизнеспособност на плода. „Тези критерии трябва да отпаднат, още повече че ВАС вече ги е отхвърлил два пъти“, каза пред БНР Бояна Петкова от „Макове за Мери“: „Официалният критерий на Световната здравна организация (СЗО) за жизнеспособност е 22 гестационна седмица и 500 грама. Оттам нататък според цялата медицинска литература реално такъв фиксиран критерий няма. Не е редно да има в нормативен документ“.

Петкова допълни още, че поставянето на изискване едно бебе да оцелее 72 часа, за да бъде записано като живо родено е напълно грешно разсъждение. „Първо, ако това бебе почине в рамките на тези 72 часа, то не е съществувало. Според мен нормативно разписана граница за жизнеспособност не трябва да има. В ръководството трябва да има отделна глава, която да третира поведението при раждане на екстремно недоносено дете живо или при раждане на граница на жизнеспособност“, допълни тя. Бояна Петкова, която освен основател на Фондацията е и педиатър, настоява още всяко живо родено дете да бъде записвано като такова, независимо от това колко дълго ще преживее.

Организациите, свързани с родилната помощ, ще напишат обобщен документ и ще го изпратят до здравното министерство относно несъгласията си в терапевтичното ръководство. Пред БНР казуса коментира и адвокатът по медицинско право Мария Шаркова: „Въвеждането на подобни критерии във „Фармакотерапевтично ръководство по Акушерство и гинекология“ е най-нелепият до този момент опит да се поставят подобни граници на жизнеспособността. Това по-скоро е проява на някакъв необясним инат от специалистите, които изготвят тези документи. Тези ръководства въобще не са документи, които следва да съдържат подобно дефиниране на подобни понятия“.

Шаркова припомни, че Фармакотерапевтичните ръководства са въведени в Закона за здравното осигуряване и в Националния рамков договор, и регламентират поведението на лекарите при прилагане на лекарствени продукти.

Източник: Puls.bg