Отхвърленото дете и обидните думи

отхвърлено дете

Децата понякога могат да бъдат особено жестоки и да се държат лошо едно към друго, колкото и да се опитваме да предотвратим това. В своето задълбочено проучване психологът Стивън Ашър и колегите му използвали миниатюрни микрофони и скрити камери, за да видят какви са социалните взаимодействия между децата и трети до шести клас, когато са на обяд, в почивка или в спортната зала. Те ги записвали от октомври до юни в рамките на една учебна година и представят списък с трийсет и два вида много смущаващо поведение на отхвърляне.

Някои форми на отхвърляне са физически, като удряне, ритане, замеряне на отхвърленото дете или повреждане на неговите вещи. Има вербални, като имитиране, заявяване, че детето е лошо или нахално, обиди срещи приятелите и семейството му.

Отхвърлянето понякога не е изразено с думи или преки действия, а просто с игнориране. Понякога отхвърлянето е много бързо – например удряне на детето по гърба и изричане на нещо обидно.

Проучванията показват, че децата, които не са харесвани от връстниците си, е по-вероятно да станат обект на отхвърляне. Изследването на Ашър установява, че дори деца, които се смятат за най-добри приятели, понякога жестоко се отхвърлят и обиждат едно друго. Импулсивността, незрелите умения за решаване на проблеми, трудното овладяване на чувствата, ограничената способност да се поставят на мястото на другия, следването на тълпата или просто експериментиране (какво би станало, ако…?) са все фактори, които допринасят децата да се държат зле.

Изследването показва също така, че в зависимост от начина, по който децата реагират на отхвърлянето, положението може да се влоши или подобри. Някои деца успяват да разсеят отхвърлянето като го игнорират или му отговарят с хумор или игрива закачка. За разлика от тях, децата, които много се разстройвали и непременно искали да си отмъстят или отчаяно се опитвали да получат одобрение, само влошавали нещата. Ашър дори поменава един пример с дете, което всъщност подтиква другите да удрят и да се държат грубо с момиче, като опит да си спечели приятели.

Какво да правят родителите, чието дете е отхвърлено

За родителите на отхвърленото дете е лесно да се фокусират само върху това (и да се гневят!), да повтарят колко са лоши другите деца, но обикновено това не е решение. Наблюдавали сме случаи, при които децата биват превръщани в жертва, без самите те да имат каквато и да била вина. Например, те са нови в училището, по-дребни са или са малко по-малки то другите. Често родителите, чието дете е отхвърляно многократно, си мислят, че то ще се почувства по-добре в друго училище или в друг клас. Или пък ако се намесят чрез скандал и самите те обидят детето, засегнало тяхното собствено. А всъщност това може повече да навреди, отколкото да помогне.

  1. Поговорете с детето си – опитайте се да го накарате да изрази чувствата си, да ви сподели какво се случва и какво го тревожи. В никакъв случай не го насилвайте, ако то не е готово да разговаря с вас.
  2. Не се намесвайте със скандали и разправии – груба грешка е, ако две деца са се спречкали, родителят да се намеси и да раздаде „правосъдие”. При едно малко дете подобна намеса означава следното: Ако ти ме удариш или обидиш, и тати ще те удари. Сами се сещате колко вредно е подобно послание.
  3. Поговорете с другото дете и се опитайте да туширате напрежението. Ако случаят е инцидентен, а не нещо постоянно, опитайте да разберете проблема като чуете гледната точка не само на своето дете, но и на другото, замесено в ситуацията. Покажете, че не вземате страна, а се опитвате да разрешите спора.
  4. Помогнете на детето си да се социализира. Много често трудното общуване и отхвърлянето са в следствие на неумението на едно дете да се адаптира към групата. Тези умения се изграждат още в ранно детство, ето защо е полезно вашият син или дъщеря да не е непрекъснато с вас . Дайте им възможност да бъдат известно време в друга среда, а не да са „залепени“ за мама.
  5. Важно е да се научите да разпознавате отхвърлянето – дали то е просто спречкване между деца или е проблем, който се е задълбочил и в следствие на който детето ви се чувства самотно, тъжно и непълноценно.

Вижте още:

7 обиди, които децата трудно прощават на родителите си

10 фрази, които превръщат децата в комплексирани възрастни

Защо лъжат децата?

8 неща, от които всяко дете се нуждае

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: