Писмо до детето, което никога няма да имаме

Една история, която предизвика множество противоречиви коментари в интернет

бездетна майка
Това писмо, изпратено от авторка на има Анна Фиш до редакцията на британския вестник The Guardian, предизвика множество противоречиви реакции в онлайн пространството. За мнозина откровеността на авторката заслужава адмирации, но немалко хора са на мнение, че подобен избор е немислим, егоистичен и дори безотговорен. Каквато и да е истината обаче, писмото си остава добър повод за размисъл както за хората, които вече са станали родители, така и за тези, чиито планове не включват появата на бебе в семейството:

Тази Коледа една приятелка изпрати до мен и твоя баща картичка с пожелание. В нея тя ни пожелаваше радост и мир. В края на картичката добави шеговито, че нейните две хлапета са се погрижили за радостта в тяхното семейство, но спокойствието е останало на заден план.

Е, мое неродено дете, баща ти и аз избрахме спокойствието пред радостта. Ето защо ти не съществуваш. През по-голямата част от времето, седейки на дивана в подредения ни дом и наслаждавайки се на мира, свободата и всички други „облаги“ на бездетието, аз се чувствам щастлива от решението, което взехме.

Но понякога се чудя какво съм пропуснала и на какво съм обърнала гръб.

Истината е, че аз никога няма да узная какво е да те прегръщам, какво е да те държа в ръцете си и как мога да те обичам толкова, че нищо друго да не е в състояние да се измери с тази любов.

Няма да преживея усещането да те гледам как растеш и да четем заедно любимата ти книжка с картинки. Дори няма да усетя аромата на косата ти, все още влажна и ухаеща на бебешки шампоан, защото не си ми позволил(а) да пусна сешоара. Също няма да се възхищавам на блещукащите ти черни очи, които да изглеждат точно като тези на баща ти.

Вместо това избрах да запълня скута си с топлината на една мъркаща котка.

Няма да изпадна в ужас, защото си надраскал(а) стените в хола, нито защото подът е пълен с пластмасови кубчета. Събирането на камъчета, пера и други „съкровища“ през неделните дни винаги ще си остане далечно за мен.  Бежовият цвят на дивана ще остане все същият и ти няма да се погрижиш той да бъде обсипан с петна от сок.

Нашата безупречно поддържана градинска трева няма да бъде докосната от твоите крачета по време на игра на топка, а цветята няма да бъдат отскубнати от малките ти ръчички.

А аз няма да се усмихвам тайничко, докато баща ти нравоучително се опитва да ти обясни нещата от живота със супер сериозен тон. Той пък никога няма да те повдигне на ръце, за да видиш какво се случва през оградата или пък да те носи на конче пред сцената по време на концерт.

Офисът ми ще остане просто офис – подредено пространство само за мен. И няма да се чудя къде да побера купищата детски играчки или пък да се питам как да преустроим дома си, ако се появи малкото ти братче, ако и то вече е на път.

Дните ми ще останат не особено организирани и изпълнени с егоистични възможности. Аз няма да бъда принудена да си говоря с майките в училището или с тези на детската площадка.

Баща ти и аз ще бъдем свободни да се отдадем един на друг и да сме неразделни. Ще правим точно това, което искаме и когато го искаме. Никога няма да се притесняваме, че не използваме правилните думи или подходящия тон, защото ти си наоколо.

Е, неродено мое дете, ние направихме своя избор. Нямаше как да се реша да те имам и после установя, че страховете ми са до голяма степен основателни. Не искам да те обвинявам за всичките си страхове, които изникват в създанието ми само при мисълта за теб.

Но част от мен вече съжалява за това решение. Защото никога няма да знам дали избирайки този спокоен, подреден живот, аз не изпускам най-невероятното, вълнуващо, хаотично и високоскоростно приключение с най-забавното и прекрасно същество на света.

Автор: Анна Фиш
(писмото е публикувано в онлайн изданието на в-к The Guardian)

Вижте още:

Скъпи мои родители…

Отхвърляйки бащата

Мамо, бъди щастлива, за да бъда и аз

Да си майка на момче