Писмо до мама

майка дъщеря

Не помня кога за последно ти казах: „Обичам те“.
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени…
Не зная дали съм добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка,
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен – макар да бях малка,
ти беше до мен и в смеха, и в плача.

И помня когато през сълзи премигвах,
как нежно поглеждаше в мойте очи
и в твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива, без страх и сълзи.

Ти дала си много – не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плачеше скришно,
за моите болки си търсила лек.

Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда дори,
когато душата на болка обричам,
да не показвам в очите сълзи.

Не зная дали добра дъщеря съм.
Не зная дали се превърнах в Човек.
Но зная, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам до теб.

Не помня кога за последно ти казах: „Обичам те“.
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени…
Обичам те, мамо, дори и когато мълча…

Автор: Неизвестен

Вижте още:

На моята дъщеря

Притча за майката, дъщерята и изпитанията

Здравей, дъще, позна ли ме?

Заетата майка

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ;