Писмо от една учителка за ценностите и съвременните ученици

писмо учителка дете
Учителка по английски език в едно средно училище предизвика огромно внимание, когато в своя блог публикувала текст със заглавие „Деца, които изяждали скакалци“. Своя личен опит с ученици тя решила да сподели с обществеността, преди всичко заради голямата промяна, която забелязала при младите хора. Ето как започва нейния разказ:

Трудно ми е да започна този текст, защото не е лесно да призная, че учениците са все по-малко интелигентни. С голяма мъка в сърцето като един просветен работник, родител и човек ще го напиша.

Вече години наред продължавам да се боря с факта, че от поколение на поколение все повече сред младите расте равнодушието, безразличието и за всичко им е все тая, както те се изразяват.

Когато си помисля, че се е променило обществото, тогава се припомням, че природата е по-силна от обществото … тийнейджърите трябва да бъдат непокорни, да имат големи мечти, да бъдат решителни да променят света. Кога, ако не на 15, 17 години?

В своя разказ тя предварително се извинява на родителите.

Искам да се извиня на всички родители, защото пиша това. Знам, че звучи ужасно и нечовешко, но вие имате едно или две деца, а „през моите ръце“ са преминали около 1000 деца и не мога да не видя промяната, която се случва пред очите ми. Онзи ден попитах учениците каква е тяхната мечта, в момент, когато парите няма да имат значение. Тогава разбрах, че нямат мечти …  За тях всичко е пари и само пари.

Знам, че някои от училищата се опитаха да обърнат темата на майтап. Знам, че в обществото има промяна на ценностната система. Плахо и с голяма неприятност с колегите я обсъждаме тази тема. И те като мен имат същите впечатления. Всички смятат, че има голяма, но не и положителна промяна при децата.

Децата търсят и очакват по-малко от това, което техните реални възможности им дават.

Ако един ученик има трудности в усвояването на преподаване, той съкращава материала, понижава критериите и гледа свободното си време да прекарва в социалните мрежи, дискотеките и пред екрана на телевизора, гледайки турски сериали. В никакъв случай не търси в себе си проблема!

Учителката пише още, че се чувства безпомощна и това, което наблюдава е „крахът на едно поколение. Как се стигна дотук?”.

 

Вижте още:

Писмо от една учителка за подхода към „трудните“ деца

Разказът на една майка за споделеното родителство – щастие или кошмар?

Как една учителка научи децата да прощават

Как една майка учи 6 годишния си син на уважение към жените и на добри обноски

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: