Полезни игри за детето: да опознаем частите на речта

игри развитие дете

Предлагам на вашето внимание няколко игри, с помощта на които детето да опознае частите на речта и по-лесно да овладее понятията за време и пространство.

Ще започнем с игрите свързани с думите за поясняване. Може би се чудите защо трябва да са ИГРИ? В игрите не само се поставя началото на сложния процес на ориентиране в обкръжаващия свят, но и се подпомага речевото развитие, тъй като основният обект за узнаване, възприемане, осмисляне е книжовният български език и всички негови елементи, както и зависимостите между тях. Чрез речта на събеседниците детето получава образци, които постепенно опознава и осъзнава необходимостта от употребата им. В общуването често е необходимо поясняване на изказаното чрез названията за действия, обекти или обстоятелства, което се постига с наречия за начин, време, място, пространство, количество и степен, причина и цел и пр. Детето трябва да изпита потребност от думата, чрез която да поясни своята мисъл. За тази цел обикновено се организира обстановка, в която може да се изгради ситуация на общуване за промените на мястото, времето, начина и т.н. на действието или изменението. Това се постига най-добре чрез играта, защото играта е като средство за интелектуалното развитие на подрастващите. Умствено развитие може да се постигне, ако умело се съчетават играта и обучението.

С играта „Къде съм?“ детето проследява промените в посоката на движение на своя събеседник и обясненията, които той му дава на основния въпрос „Къде съм?“. В началния етап на опознаване на тази част на речта е достатъчно отговора да се изгради с една дума (горе, долу; ниско, високо; напред, назад; наляво, надясно; тук, там; накъде, някъде, никъде и т. н.). Когато думите се включат в активния речник на детето, то може да се построи просто разширено изречение (Аз съм горе; Ти си долу; Той е някъде; Ние сме тук; Вие сте там; Те са горе).

Играта „Кога? е за уточняване на времето, в което се извършва действието. Детето общува като отговоря на въпроса използвайки някоя от думите : днес, утре, рано, късно, преди, сега, тогава, дотогава, кога, докога, когато, откогато, някога, никога, всякога и др.

Чрез играта „Как?“ се конкретизира начинът на действие. На основния въпрос „Как?“ се съставя и подходящ отговор (бързо, бавно, добре, зле, мъжки, юнашки, силно, слабо, така, тъй, иначе, някак, никак, всякак и др.).

Играта „Колко?“ е за уточняване на количество и степен. Обикновено в житейски ситуации за измерване на количеството от нещо (в магазина, в домакинството) се налага съставяне на отговор на основния въпрос „Колко?“ с определена дума: малко, много, веднъж, дваж, трикратно, многократно…

 

Детето често търси причините за явленията или действията, които наблюдава. Чрез игровия замисъл „Защо?“ се създават възможности за съставяне на кратки обяснения, в които то трябва да включи думата „защото“, а след това да поясни с указателни или описателни жестове разбраното. В следващите етапи постепенно изгражда по-сложни конструкции за отговор на основния въпрос, като назовава причината за протичащото действие, за измененията в пространството, за характерното в явлението и т.н.

С обогатяването на познавателния и словесния си опит детето се поставя пред проблеми за логическо уточняване или изразяване на вероятност. Често при договаряне в творческите игри е необходимо изразяване на категоричност с думите: сигурно, действително, наистина, непременно, очевидно, явно, само. А за назоваване на проявите за колебание и привидност са необходими други думи: сякаш, като че ли. Предположението пък се конкретизира с думи като: вероятно, навярно, може би. Когато се налага уточняване, се използват думите: главно, особено, тъкмо, именно. За уточняване на резултата от съпоставянето е необходимо да се употребят думи като: сравнително, относително.

Това са само общи насоки и препоръки. С помощта на вашето желание, ентусиазъм и въображение може да промените, пригодите и изиграете тези игри по интересен и незабравим за детето начин.

Ще разгледаме и назоваването с местоимения, защото тяхната употреба се налага почти едновременно с различаването на собственото име. За да усвои правилата за изразяване на мисли и да избегне повторенията или неудобствата от незнанието на собствено име, детето трябва да опознае и местоименията. Чрез общуването всеки вид местоимение трябва да заеме пространство в речника на детето.

С играта „На кого е?“ се осигуряват предпоставки за означаване на отношение на принадлежност посредством притежателни местоимения : мой, твой, негов, негово, наш, ваш, техен, ми, ти, ни, и т.н. В ситуацията на общуване е необходимо да се моделират разнообразни отношения, за да се подпомогне узнаването, възприемането, осмислянето на формите на притежателни местоимения.

Понякога вместо обикновените лични и обикновените притежателни местоимения се налага да се употребяват възвратните местоимения. Чрез театрализирани и по-точно, чрез ролеви игри се осигуряват примери за случаите, когато глаголното действие се върши от глаголното лице. В ролевата игра „Мечо Пух“ изпълняващият основната роля говори за себе си, опознава себе си, прави нещо за себе си. Мечо Пух губи и намира своите играчки, уточнява принадлежността на вещите си с пълните и кратките форми на възвратното притежателно местоимение (свой, своя, свое, свои, си).

Играта „Покажи“ осигурява условия за възприемане и назоваване на различията между близките и далечните разстояния, в които е разположен наблюдавания обект. В играта за близки лица и предмети се използват: този,тоя,тази,тая,това,тези,тия , а за по-отдалечени лица и предмети са необходими: онзи,оня,онази,ония,онова,онуй,онези,ония.

При названието за признак се използват формите на показателните местоимения в ед. ч. и мн.ч., а именно: такъв, такава, такова, такива; инакъв, инаква, инакво, инакви.

При формулиране на въпрос са необходими въпросителни местоимения. Затова са необходими игри: за лица и предмети Кой?, Коя?, Кое?, Кои?; признаци- Какъв?, Каква?, Какво?, Какви?; притежание- Чий?, Чия?, Чие?, Чий?; количество- Колко?

Може да промените имената на игрите, героите, поредността им. Личното творчество и идеи са за предпочитане. Така, всеки ще играе играта по свои правила, но с една обща цел.

 

Автор: Весела Пенева,
Магистър-логопед и специалист-педагог

За контакт: +359 898 527 120

Вижте още:

Игри, стимулиращи речта и мисленето при децата

Игри за развитие на фината моторика при децата

14 идеи за домашни игри през дъждовните дни

Възпитание чрез игри – защо е важно да играем с децата си

 

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: