Прекаленото угаждане на единственото дете – защо е вредно и как да го избегнем?

угаждане на дете, грижовен родител

Ако сте родители на единствено дете и понякога ви се струва, че се превръщате в машина за задоволяване на капризи, то тази статия е за вас! Ако сте родители на повече от едно дете и все пак се разпознавате в някои от признаците по-долу – то тази статия също е за вас!

Често майките и татковците, които имат само един малък наследник, се оказват в ролята на прекалено угаждащите – понякога неусетно, друг път – съвсем съзнателно. Причината обикновено е, че не знаят как другояче да постъпят. В края на краищата, те просто следват своя първичен инстинкт. Проблемът обаче е, че този тип родители не отчитат каква вреда нанасят с това свое прекалено обгрижване и прекалено внимание. Много родители на единствени деца искат да дадат на сина си или на дъщеря си всичко, в името на това да се чувстват полезни и да се застраховат, че „нищо лошо няма да сполети детето“.

Най-трудното за този тип родители е да избегнат двата основни вида прекалено угаждане – материалното и емоционалното, които понякога се застъпват.

Има майки и бащи, които пръскат хиляди левове по магазините за играчки, с единствената цел да утешат себе си, че и детето, за липсата на братче или сестриче. Ако умишлено са избрали да имат само едно дете, може и да не чувстват угризения на съвестта, но когато видят триметрово плюшено жирафче (стига да могат да си го позволят), вероятно си казват: „Защо не? И без това нямаме друго дете.“ Но този израз е способен да отрови родителския мозък – особено ако се повтаря ден след ден, чак до преломния момент, когато порасналото единствено дете ще реши, че е в правото си да харчи баснословни суми на месец за глезотии.

Материалното угаждане

Живеем в материален свят и истината е, че си го обичаме точно такъв. Свят, в който желаем и се стремим към гигантски и скъпи вещи – джипове бронтозаври, охолни къщи и вили, последни модели смартфони, маркови дрехи и обувки. Свят, който ни затрупва и с разнообразие. Когато влезем в супермаркета, от нас се изисква прекалено много – налага ни се да правим избор между десетки марки и модели, независимо дали става въпрос за прах за пране или за здравословни бисквити без глутен. Понякога прекарваме дълго време на едно място между стелажите, докато четем етикетите и се мъчим да вземем решение. Не ни помага и рекламата. Нейната нескрита цел е да ни внуши, че желаем неща, които не са ни нужни, а след като ги купим, да ни накара да желаем нещо друго. По този начин започваме да се чувстваме вечно недоволни и копнеем да купуваме още и още. Желаем всичко, и то – на мига. И колкото повече притежаваме, толкова по-недоволни ставаме. Колкото по-достъпни са ни разните вещи, толкова по-лесно се подаваме на внушението за други.

Какво общо има това с прекаленото угаждане на единственото дете?

Има много общо. Става дума за самата култура, в която живеем. За онова, което децата ни гледат, слушат и възприемат постепенно. Ако искаме да отгледаме дете с чувство за реалност и мярка, длъжни сме да го научим на любов към простите неща и самодисциплината, а за целта трябва да се съсредоточим върху истински важното. Наш дълг като родители е да не позволяваме на децата си да се пекат на шиша на все по-нарастващото потребление и прекомерно угаждане. Длъжни сме да ги опазим от „нуждата“ да имат най-новия модел смартфон, от неспирните „раздувки“ по телевизията и онлайн. Алчността е присъща на детето. Оставено без контрол, едно 5-годишно хлапе ще се тъпче с бонбони, докато му стане лошо. Но ние родителите сме тези, които трябва да го научат на умереност, и да му даваме личен пример как да прави своя избор в различни ситуации.

За съжаление прекаленото задоволяване на единственото дете с вещи ни идва някак естествено. А когато детето е само едно, възможностите ни са много по-големи и можем да си позволим да му купуваме много неща. Това води до много интересен феномен – според статистиките в САЩ родителите на единствени деца харчат повече по единственото си хлапе, отколкото повечето родители, които имат две или три. Така нито детето се учи да цени вещите, когато му се предоставя всичко, нито наистина има нужда от всички тези неща. Онова, от което то наистина се нуждае, е чувството за сигурност и обич, което очаква от родителите си. Затова е добре да се въздържаме от прекомерност в задоволяване на желанията, за да не отнемаме на децата си възможността да копнеят силно за нещо и да мечтаят.

Емоционалното угаждане

В много семейства само с едно дете емоционалното угаждане често се оказва неотслабваща сила, която в много случаи надделява над опитите на родителите да й се съпротивляват. Майката и бащата са винаги отзивчиви към желанията на детето си в стремежа си да бъдат добри родители и пропускат факта, че има моменти, в които прекаляват с тази отзивчивост. Те обикновено дори се гордеят със старанието си и с резултата от него – почти да няма случай, когато са разочаровали единствения си син или дъщеря. Дали обаче и от дистанцията на времето ще продължават да мислят така? Дали когато единственото дете порасне няма да им се стори, че самото то е щяло да има по-голяма полза от повече разочарования? Защото при известна доза откази човек свиква повече да разчита на себе си, а с годините е добре децата да се научат, че са способни на правилен избор и без наше участие.

Ще бъде добре единствените ни деца да привикнат към по-малко изобилие от вещи и да ценят повече онова, което притежават – но това ни най-малко не изчерпва въпроса. В качеството си на родители на единствено дете, ние имаме и едно друго задължение, което се изпълнява далеч по-трудно от първото. Емоционалното глезене може да навреди повече и от материалното при отглеждането на едно щастливо и здраво единствено дете. Докато хлапето ни е още малко ние естествено искаме всичко да му върви по мед и масло и полагаме извънредни усилия за това. Но много скоро ще получим добър урок, когато ни стане ясно, че детето ни не може да вземе и най-елементарното решение, без преди това да се е допитало до нас.

Да се избегне емоционалното угаждане под каквато и да било форма изисква бдителност, а понякога и „волско търпение“. Ако искаме да отгледаме компетентно и будно дете, което се чувства у дома си на този свят, необходимо е да намерим определено равновесие. Възможно е да посвещаваме на детето си цялото внимание, от което се нуждае, за да се чувства обичано, без в същото време да го въздигаме в ранга на капризен властелин. Никой родител не желае да живее с изпуснато от контрол дете, нито пък следва да се чувства виновен, че има и свой живот на възрастен, отделен от този на детето си. Поставянето на граници и казването на думичката „не“ може да се окаже разделителната ивица между хаоса и хармонията както в дома ни, така и в душата на детето.

Като имаме предвид всичко това, естествено се поражда големият въпрос:

Как да не угаждаме прекомерно на единственото си дете?

Ако детето усеща, че ще получи всичко, което поиска, може да загуби представа за реалността, а това ще се отрази отрицателно на социалния и емоционалния му живот. Децата, които получават или си мислят, че могат да получат всичко, често срещат затруднения, когато стане въпрос за споделяне с другите и в действителност се чувстват несигурни. Дете, което очаква другите да го насърчават, никога няма да се научи да насърчава себе си. Прекалено разглезеното хлапе много често вижда чашата наполовина празна, защото може да иска още куп неща.

Но как родителите да направят така, че да не се стигне до там? Как да се избегне прекаленото угаждане? Ето няколко съвета:
  • Не давайте на детето си всичко, което не сте имали вие, докато сте расли. Единственото ви дете поначало не знае, че тези неща му липсват.
  • От самото начало – тоест още от раждането на детето – решете какви са семейните ви ценности и ги направете част от своето ежедневие.
  • Поставяйте изпълними граници, докато детето ви се развива. Бъдете твърди в позициите си, но и гъвкави, когато е необходимо.
  • Позволявайте на детето си да „греши“. Оставете го да се учи от грешките си, стига да не навреждат а здравето и благосъстоянието му.
  • Отнасяйте се добре не само с детето си, но и със себе си. Отделяйте време и за себе си. Детето ви ще ви уважава за това.
  • Научете се да казвате „не“ и да имате точно това предвид. Не позволявайте на един 4-годишен „адвокат“ да ви убеждава кое ще е най-доброто както за вас, така и за него.
  • Научете детето си да цени парите и труда, като го насърчавате да работи. Щом порасне достатъчно, нека си намери работа. Когато му стане ясно колко дълго трябва да се труди за парите, които може да похарчи за някаква глезотия, следващият път то ще помисли два пъти преди да ги даде за това. Така ще го накарате да уважава повече и труда, който вие като родители полагате, за да се издържа семейството.

 

И накрая – нека не забравяме, че онова, което децата ни искат, и онова, от което наистина се нуждаят, може да са две съвсем различни неща.

Същото важи и за нас – възрастните. Ние искаме да предпазим децата си от разочарования, но те имат нужда от точно обратното. Искаме да запазят своята невинност, а същевременно сме длъжни да ги запознаем със света и с всичките му недостатъци. За нашите деца ние сме и учители, и ролеви модели. Не съумеем ли да поставим някакви граници обаче, няма и тях да научим да ги поставят. Затова нека без страх да им дадем определена свобода, за да не останат вкопчени в нас и да бъдат самостоятелни.

 

Статията е базирана на книгата „Седемте най-често срещани гряха при отглеждането на единствено дете“ на Каролин Уайт, родител, възпитател и главен редактор на американското списание „Единствено дете“

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

Съвети за родители с повече от едно дете – как да се справим с конфликтите

Как да отгледаме деца, които да не са разглезени – съветите на богатите

6 признака, че прекалявате с грижите за детето си

Съвременната родителска обич – как възпитаваме разглезени деца

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: