Приказка за размисъл: „Децата били сами“

децата били сами

Майката излязла рано сутринта и оставила децата на грижите на Марина – 18-годишно момиче, което понякога наемала за определени часове, за да се грижи за тях в замяна на няколко песос.

Откакто починал бащата, времената станали твърде трудни за семейството. Жената не можела да рискува работата си като отсъства всеки път, щом бабата се разболеела или била извън града.

Когато годеникът на Марина позвънил, за да я покани на разходка с новата си кола, тя не се двоумила дълго.

Така или иначе, децата спели редовния си редовния си следобеден сън и нямало да се събудят преди 5 ч.

Щом чула клаксона, грабнала чантата си и изключила телефона. Погрижила се да заключи вратата на детската стая и прибрала ключа в джоба си. Не искала да рискува Панчо да се събуди и да слезе по стълбите да я търси, защото в края на краищата бил само на шест години и можел да падне и да се удари по невнимание. Освен това, казала си, ако се случело нещо такова, как ще обясни на майката, че детето не я е намерило?

Може би късо съединение на включения телевизор, в някои от лампите в хола или искра от камината. Във всеки случай, когато завесите пламнали, огънят бързо стигнал до дървената стълба, водеща към спалните.

Събудила го кашлицата на бебето, предизвикано от дима, който се процеждал изпод вратата. Без да му мисли, Панчо скочил от леглото и натиснал резето, за да отвори вратата, но не успял.

Ако я бил отворил, той и няколкомесечното му братче щели да бъдат погълнати от пламъците за няколко минути.

Панчо започнал да вика Марина, но никой не отговорил на зова му за помощ, така че се втурнал към телефона в стаята. Знаел как да набира номера на майка си, но той нямал сигнал.

Панчо разбрал, че трябва да измъкне братчето си оттам. Опитал да отвори прозореца, който бил на външния корниз, но било невъзможно за малките му ръце да освободят предпазителя, а и дори да успеел, след това щяло да се наложи да отстрани телената мрежа, която родителите му поставили за безопасност.

Когато пожарникарите приключили с гасенето на огъня, всички говорели само за едно – как толкова малко дете е успяло да счупи само с една закачалка стъклото, а след това решетката?

Как успяло да понесе бебето в раница?

Как успяло да се придвижи по корниза и да се спусне по дървото с този товар?

Как успяло да спаси живота си и този на братчето си?

Възрастният началник на пожарникарите, човек мъдър и уважаван, им дал отговор:

„Малкият Панчо е бил сам…. Не е имало кой да му каже, че няма да успее”.

От книгата „Приказки за размисъл“ на Хорхе Букай от Издателство „Хермес“

Вижте още:

Безценни мъдрости за майчинството и възпитанието от Петър Дънов

7 приказки, чиито смисъл е много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв прочит

Приказка за любовта и раздялата

Защо едни семейства са щастливи, а други – не

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: