Провали ли се либералното възпитание?

Рядко в наше време човек може да прочете различно мнение за възпитанието на деца от наложилата се тенденция, че децата са равни на възрастните, имат огромни права, родителите и учителите винаги трябва да се съобразяват с техните чувства, да правят живота им интересен и забавен, всякакви невъзпитани прояви да се отчитат като зов за независимост или че възрастният някъде нещо е сгафил и затова детето се държи така.

Британският „Телеграф“ смело публикува позицията на Джудит Уудс за тази модна тенденция в последните години и как всичко тръгва от Швеция. Статията й се казва: „Родиха ли шведските толерантни родители едно поколение чудовища“. Толерантните шведски родители всъщност са създали доста други проблеми на децата си.

Уудс започва статията си с личен пример как е нарушила човешките права на 5-годишната си дъщеря като я помолила да изключи телевизора и да си облече някакви дрехи. Малката стиска зъби и просъсква: „Ти вече не си ми приятелка!“. Отговорът на Уудс е също светкавичен: „Никога не съм ти била приятелка, скъпа. Приятелите не ти перат чорапите. А сега, моля те, облечи се! Иначе ще се обадя в училището ти, за да изпратят полиция и да арестуват цялото семейство Sylvanians (детско филмче), а после да ги депортират!“.

Уудс отбелязва, че това е запазена марка за възпитание на британците. Противоречи изцяло на модерните теории за възпитание на деца, но пък кой знае – може в скоро време отново да се завърне и да се приеме като еталон, защото шведският толерантен модел на родителство дава много по-големи и фатални проблеми. Той се базира на това, че детето е „център на Вселената“ и всички и всичко трябва да се върти около него, позволява му се да прави каквото иска, има пълната свобода за това.

Как децата завзеха властта

Уудс цитира в статията си анализите на популярен шведски психиатър Дейвид Еберхард. Той е баща на 6 деца и автор на книгата „Как децата завзеха властта“ (How Children Took Power). Шведският психиатър Дейвид Еберхард твърди, че новото поколение шведи, отгледани от родителите си по модерните толерантни теории, всъщност нямат никаква социална съпричастност, лична устойчивост и след детското глезене са изложени на голямо разочарование в живота.

„Да кажеш „НЕ“ на едно дете не е същото като да го напердашиш. Родителите трябва да действат като родители, а не като най-добри приятели“, казва Дейвид Еберхард. „Родителите трябва да подготвят децата си за живота на възрастните като ги научат как да се държат добре в обществото, а не да ги отглеждат като принцове и принцеси.

В Швеция всяка форма на възпитание се приема като нарушаване на правата на детето. Така наречените „експерти“ препоръчват родителите да преговарят с децата си, а не да ги наказват. Нещо не са разбрали правилно концепцията на родителството! Децата не са толкова крехки, колкото те си мислят.“

Провалът на теорията за толерантното родителство

Според Дейвид Еберхард, теория за толерантното родителство напълно се е провалила. В Швеция е довела до пълно нарушаване на дисциплината в училищата, спад в нивото на обучението, а най-тревожното е – увеличават се рязко опитите за самоубийство сред тинейджърите.

Предистория

Швеция е първата страна в света, която е въвела забрана за физическото наказание. Това става през 1979 г. и идеята е вече възприета в 30 държави. Дотук добре, но нещата имат продължение. После следва тенденцията на нарушаване на йерархията в семейството и се стига до момента, в който децата вземат властта, те командват какво да се случва в това семейство. Те са шефовете и никой нищо не може да им каже, защото им се нарушават правата. Идеята за равенство може би работи добре в една демокрация или пазарна икономика, но пък приложена в семейството – търпи пълен крах, смята шведският учен.

Доброволната абдикация на родителите и страхът да възпитават децата си

„Това, което ми се струва като най-тревожна черта на шведското общество е доброволната абдикация на възрастните от властта„, споделя Франк Фуреди, заслужил професор по социология в университета в Кент и автор на „Paranoid Parenting“. „Тенденцията, започнала със заклеймяване на наказанието на деца, вече мутира в страх децата да бъдат възпитавани, което всъщност родителите трябва да правят. Проблемът не е в това, което се случва с тях като деца, а в това, което ще се случи с тях, когато пораснат и станат самите те възрастни.“

Първите проблеми

Още в училище започват да се появяват първите проблеми. Шведските деца, отглеждани от толерантни родители, отказват да изпълняват всякакви инструкции от страна на учителите. Имат прекалено висока оценка за себе си, която рядко съответства на действителността. С всяка година това се превръща във все по-голям проблем.

Еберхард свидетелства, че се появяват тревожни психически разстройства, самонаранявания и опити за самоубийство. Но кой изобщо се е заблуждавал, че дете, което е пуснато да расте от малко на свобода без никакви ограничения от родителите си, изведнъж в тинейджърска възраст ще стане отговорно, само ще се научи да се съобразява с околните, ще спазва дисциплината и ще изпълнява някакви инструкции?! Това е безотговорно родителско поведение.

След излизането на книгата на Еберхард и с появата на тезата му, че шведските деца са твърде невъзпитани и властни, в страната започват остри дебати. Еберхард има и много противници, които продължават да се радват, че шведският модел на родителство е пример за много държави по света и че шведските децата, които растат без ограничения, са много щастливи. Но пък и голяма част от шведите не отричат какво всъщност се случва в последните години.

Хиляди учители и родители се включват с мнения и описват втрещяващи случки. Учител разказва, че при всяка подкана към дори 4-годишни деца да свършат нещо по учебния процес, те му отговаряли: „Не ни пука“. Журналистка свидетелства, че чула две 7-годишни момчета, съученици на дъщеря й, да се псуват в класната стая и то с думи, които не знае как може да бъдат познати на тяхната възраст.

Баща споделя, че помолил сина си да слезе от етажерката, за да не падне и да не се нарани, а той се изплюл върху него. „В някои отношения шведските деца са наистина невъзпитани“, смята Дейвид Еберхард. „Те започват викат, когато чуят, че възрастните си говорят на масата по време на вечеря. Започват да ги прекъсват през цялото време.“ И допълва: „Разбира се, че трябва да слушаме децата си, но в Швеция нещата са отишли твърде далече. Децата в Швеция решават всичко в семействата – кога да си лягат в леглата, какво да ядат, къде да отидат на почивка, дори и какво да се гледа по телевизията.

Големият проблем е, че младите шведи са зле подготвени за зрелостта.“ Никой не обича да му се поставят граници и ограничения, но изглежда не са нещо чак толкова лошо или поне може би ще се окажат по-добрият вариант от пълната свобода да правиш каквото си искаш. „Младите хора в Швеция са склонни да бъде много разочаровани от живота, особено най-силно е, когато станат на 20 години“, отбелязва Еберхард. „Въпреки че случаите на самоубийства намаляват, налице е огромен ръст в опитите за самоубийство, особено сред момичетата на възраст между 15 и 25 години.“ „Отглеждането на деца не е наука, а изкуство“. Това споделя журналистката от „Телеграф“ Уудс. Самата признава, че може да не е приятел със своята дъщеря, но се опитва да бъде нещо „по-трайно“ и да е отговорен родител. Според нея, твърдостта и справедливостта в родителството не са несъвместими със забавлението.

Източник: Danybon.com

Вижте още:

Съвременната родителска обич – как възпитаваме разглезени деца

Непослушанието – родителска грешка или „то просто си е такова“

Защо не действат виковете и наказанията и как да накараме детето да ни чуе

Пет ценности, на които да научите детето си, преди да е станало на пет