Родителят-перфекционист и прекалената критичност към единственото дете

Зрелият човек си дава сметка, че съвършени хора няма и че идеалният свят съществува единствено във фантазиите ни и във филмите. Това обаче не пречи на някои родители да очакват единственото им дете да е съвършено – ако не постоянно, то поне през по-голяма част от времето. Наличието само на едно дете може да доведе до нереалистични очаквания, каквито не се срещат при родителите с повече деца, чиито надежди и стремежи не са въплътени в единственото обожавано и нарочено създание.

Единственото дете е върховна гордост и радост на своите родители, единственият им наследник и единствената им връзка с безсмъртието. И тъй като са поставили детето си в подобно възвишено положение, родителите се стремят да не допуснат и най-малката грешка и им е трудно в много случаи да си представят, че хлапето им може и да не е изключително. При наличието на повече деца не е така – родителите не очакват всяко от тях да прави всичко идеално, тъй като опитът ги учи, че всяко дете притежава различен характер и способности. Едното може да е заплеснат мечтател и да не помни къде си е оставило обувките, другото – да е факир в правенето на списъци и отличен организатор. Родителите на единственото дете обаче понякога се стремят да го отгледат с положителни качества, колкото за три.

Родителският перфекционизъм и единственото дете

Обществото ни възнаграждава особено щедро онези, които оценява като „перфектни“. Перфектните хора имат всичко – пари, слава, красота, талант и – естествено – идеално семейство като за снимка. И съответно родителите на единственото дете започват да си мислят, че ако упражнят необходимия натиск върху него, когато и където трябва, открито или подмолно, в бъдеще синът им или дъщеря им ще ръководят денем някоя компания от списъка на списание „Форбс“, а нощем ще се изявяват като лекари-доброволци в реномирана болница. Щом отдават до последно цялата си обич, внимание и средства на едничкото си дете, всичко би трябвало да е възможно. При такъв голям залог обикновено се очаква огромна възвръщаемост, а това може в крайна сметка да доведе до огромно разочарование както у родителите, така и у хлапето.

Родителите-перфекционисти не само се надяват детето им да оправдае всичките им грижи. По скрити и не толкова скрити начини те направо настояват. В желанието си да подтикнат детето към успехи в учението, спорта и приятелствата, родителите на единственото дете са в състояние да оказват понякога повече натиск, отколкото детето е способно да понесе.

Но този натиск няма само негативно влияние – на моменти той има и своите положителни страни. Окуражаващият подтик в правилната посока понякога е полезен за децата и им помага да се ориентират, стига да са съвсем наясно с очакванията на своите майка и баща. Взаимното уважение и грижи между родителите и единственото дете могат да са изключително полезни и за двете страни, поради което такива деца обикновено възприемат най-сериозно поставените им цели. В това няма нищо лошо, стига детето да не започва да изпитва толкова силен натиск да се подчини на родителската воля, че да изгуби собствената си индивидуалност.

Прекалената критичност на родителите-перфекционисти

Родителите-перфекционисти много често са и критични. Но това не е никак странно. Щом очаква всичко да е както трябва, родителят се смята за длъжен и да помогне на детето си да го постигне. И той започва да настоява единственото му дете да постъпва винаги „правилно“. При това майката или бащата дават израз на критиката си или на глас, или посредством невербални средства – чрез езика на тялото или израженията на лицето. Някои единствени деца са стигнали до там в разчитането на родителските мисли, че усещат какво мислят техните, без да са казали нито дума или да са трепнали.

Има родители, които започват направо с критиката още от най-ранно детство. Очакват от единственото си дете страхотни постижения не за друго, а защото те самите са решили, че е способно и даровито, докато то си е едно най-обикновено дете, изживяващо обичайните етапи на развитието. Критиката от този вид родители често представлява усилие от тяхна страна да „усъвършенстват“ и мотивират детето си. Склонни към критичност, макар да не се усещат, са и онези родители, които явно или тайно сравняват единственото си дете с чуждите, водени от мисълта, че ако детето им има пример, на когото да подражава, това ще го амбицира да постигне нови висоти.

Критичните родители по начало са дребнави, но царе на дребнавостта са родителите на единствени деца, поради това, че цялото им внимание е съсредоточено върху едно дете. И все намират нещо, което да е „още по-добре“. Вечно дебнещите и правещи забележки майки и бащи може и да дразнят своето единствено дете, но понеже то придава огромно значение на родителите си, не е изключено да се старае да зарадва тях за сметка на собственото си щастие. Поради това единствените деца понякога се затрудняват да се отпуснат и да открият нивото на собствената си компетентност.

А родителите, след като имат само едно дете, се питат „Не може ли поне то да е идеално във всичко? На външност, по популярност, по възпитание, интелигентност, уважение към околните и успяващо във всяко свое начинание – и всичко това едновременно?“ Иначе казано – питат се не може ли да е перфектно?

Последици от перфекционизма на родителите

Идеята детето да бъде ориентирано така, че да осъществи надеждите, които родителите му възлагат може да има дългосрочни последици. Търсенето на съвършенство може да доведе и до положителни, но най-вече води до отрицателни резултати.

Отрицателни последствия за детето от перфекционизма на родителите

Насърчаването на единственото дете да бъде и да върши всичко е в състояние да го обърка като пречи на вземането на самостоятелни решения и в крайна сметка го оформя като дете, което се предава при наличието на голям избор.

Ако детето реши, че може (или трябва) да „върши всичко“, има опасност да не проумее как да прави онези жертви, които са необходими, за да може да прави поне някои неща добре. А осъзнаването в един момент от страна на хлапето, че е невъзможно да се стреми към всичките си мечти едновременно, може да му внуши чувството на безсилие и нещастие. Амбициозните единствени деца понякога са прекалено взискателни към себе си, особено ако се напъват да се изравнят по постижения с възрастните, на които искат да подражават. А когато си даде сметка, че неговите постижения не могат да се мерят с идеалите му, детето става неуверено.

Единственото дете, непрекъснато преследвано от мисли, които го притискат да върши повече неща и по-добре, може да израсне като човек, който не желае да експериментира от страх да не се провали, и да бъде възприеман от родителите си и от околните като неудачник. Понякога такива деца се нагърбват с толкова голяма отговорност за щастието на майка си и баща си, че решават да пожертват своето собствено щастие. И ако родителите не ги убедят най-категорично, че за тях е не по-малко важно самите те да са щастливи, впоследствие децата може да бъдат лишени от най-хубавите си тийнейджърски години.

И родителите, и детето следва да отчитат, че прекаленото взаимно обвързване е нещо коварно. Родителите са длъжни да убедят единственото си дете, че колкото и да очакват успехите му, не разчитат от него да излезе задължително някаква „звезда“. Напротив – те трябва да го убедят, че от него се очаква да вземе такива решения, които ще го накарат да преосмисли в процеса на своето съзряване кой всъщност е и кои са неговите ценности. А единственото дете би следвало да убеди своите родители, че ще направи всичко възможно да им даде повод да се гордеят с него, но не и за сметка на себепознанието си.

Единственото дете, което се чувства силно задължено на своите родители, може да се напъва да постигне всичко онова, което те очакват от него. И може напразно да се старае да надмине по популярност баща си и по академични постижения майка си. Децата, които са отдадени изцяло на идеята да са перфектни, може да изгубят и способността си да съчувстват на околните, тъй като не ги интересува нищо друго, освен собствените им цели.

Друга негативна последица от перфекционизма на родителите на единствено дете може да бъде настояването им то да се развива в предпочитана от тях посока и сфера. И в такава ситуация е напълно нормално майката и бащата да могат да постигнат своето, при това с ентусиазъм от страна на хлапето. Но отрицателният ефект ще се прояви, след като детето съзрее и установи, че въпросната професия не го привлича.

Единственото дете, което упорито преследва съвършенството, може и само да е убедено, че е по-добро от останалите. Видимо това може да се възприеме като признак на сила и увереност. В действителност обаче, хората от този тип се затрудняват да делегират отговорност и се нагърбват с многобройни задачи, което е ощетяващо за тях самите.

Как да преодолеят родителите вредния перфекционизъм?

За да се запази вярната перспектива и да не бъде доведено единственото си дете до „прегряване“, родителите трябва да следват някои прости съвети:

  • Престанете да се вглеждате и да анализирате всяка постъпка на детето.
  • Оставете известна дистанция между себе си и детето. Не забравяйте, че сте различни индивиди със свои лични нужди и желания.
  • Разграничавайте обичта от одобрението. Едното не зависи от другото. Любовта към детето е нещо безусловно, докато одобрението трябва да се извоюва.
  • Поставете си за цел да опознаете какво е детето ви в действителност, а не какво искате да бъде.
  • Подкрепяйте различното у детето си. Престанете да го сравнявате с останалите деца. Всяка личност е уникална.
  • Примирете се с факта, че понякога детето ви ще взема погрешни решения, но и че ще се учи от тях. Съвършенството е присъщо на Бог, а не на хората.

Положителни последствия за детето от перфекционизма на родителите

Колкото и невероятно да звучи, стремежът към съвършенство си има и положителни последствия. Вярно е, че са по-малко от отрицателните, но това не ги прави по-маловажни.

Усещането, че родителите очакват много от него, може да мотивира силно единственото дете. Деца, от които родителите не очакват много, не се чувстват длъжни и да дават много от себе си. Докато от единственото дете се очакват сериозни постижения и то обикновено желае да оправдае оказаното му от родителите доверие.

Едно хлапе, което се справя добре, придобива повече самоувереност. Само дете, което е успяло да постигне поставените цели, знае смисъла на успеха.

Друг положителен аспект на перфекционизма на майката и бащата би могло да бъде тяхното  неодобрение по отношение на половинчатите неща и настояването детето да не губи мотивацията си. Това е важен възпитателен фактор за успеха на хлапето, тъй като ще го предпази от възможността да се отказва и предава твърде бързо и лесно, при най-малкото разочарование.

Как да разберем дали сме родители-перфекционисти?

Ако изпитвате съмнение дали и ние не сме в групата на твърде критичните родители-перфекционисти, може да си зададете няколко въпроса:

  • Терзае ли ви мисълта, че детето ви изостава от връстниците си?
  • Критикувате ли детето и поправяте ли го дори тогава, когато се учи на нещо ново?
  • Очаквате ли от хлапето си винаги да върши всичко добре и винаги да побеждава?
  • Настоявате ли детето ви да участва в дейности, които не го вълнуват?
  • Оплаква ли се детето ви, че вечно сте недоволни от него, независимо какво прави?
  • Напрегнато ли е хлапето ви и бои ли се от рискове от страх да не се провали?

Ако сте отговорили с „да“ на поне един от горните въпроси, може би сте родител-перфекционист. Поради това, че детето им се струва толкова зряло, този тип майки и бащи понякога изпадат в заблудата, че единственото им дете е или следва да бъде далеч от средното ниво. Тази зряла външност обаче е следствие от факта, че хлапето прекарва голяма част от времето си сред възрастни и неволно възприема маниерите и навиците им. Но детето си е все още дете, а не голям човек, и към него следва да се отнасяме като към такова.

 

В статията са използвани материали от книгата „Седемте най-често срещани гряха при отглеждането на единствено дете“ на Каролин Уайт, родител, възпитател и главен редактор на американското списание „Единствено дете“

Вижте още:

Прекаленото угаждане на единственото дете – защо е вредно и как да го избегнем?

4 неща, които ми се иска да знаех при раждането на първото ми дете

Съвети за родители с повече от едно дете – как да се справим с конфликтите

„Мамо, кого обичаш повече?“ – Ето един мъдър начин да отговорите:

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: