Слънчева педагогика: Съвременен прочит на педагогическите възгледи на Петър Дънов

Идеите на Петър Дънов за възпитанието стават все по-актуални през последните години. И докато държавното образование търси пътища чрез които да отговори на нуждите на днешните деца, педагогическите идеи на Учителя Петър Дънов, известни като Слънчева педагогика, се радват на възроден интерес. Това вероятно се дължи на факта, че в основата й са залегнали непреходните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, на обичта към природата и силата на добрия пример.

Целта на новата книга на Александър Ранев, носеща заглавието „Слънчева педагогика: Съвременен прочит на педагогическите възгледи на Петър Дънов“ е да систематизира теоретичните основи на Слънчевата педагогика в светлината на съвременното им практическо приложение. Желанието на автора е да покаже, че това са  живи, действащи и изпълними педагогически идеи, чрез които децата ще развият не само своя интелект и творчески потенциал, но и морални качества, така необходими в днешното време. Слънчевата педагогика е намерила място в учебно-възпитателния процес в две учебни заведения у нас и вече дава своите резултати, подготвяйки за живота следващото поколение достойни българи.

Откъс от „Слънчева педагогика”

Ето какво бе споделено относно педагогическото общуване – „целенасочено общуване между две души, в което се осъществяват педагогически (учебно-възпитателни) намерения. Какво ще рече общуване? Това е процес на обмяна, даване и вземане. Ще рече: и учителят дава, и ученикът дава, и учителят взема, и ученикът взема. За да се хареса на детето това, което учителят дава, той трябва да го облече в хубава дреха, да го изпълни с красиви и вкусни неща по вкуса на детето, за да може детето, като го вкуси, само да пожелае още. Какво ще даде ученикът? Ще даде своята благодарност, обич, ентусиазъм на своя учител. Често и детето може да подскаже и събуди нови идеи у своя учител. Считаме, че стремежът към знание, интересът към заобикалящия го свят и към самия себе си, е естествено вроден у всеки човек и не е нужно учителят да го формира у детето. Учителят само трябва да придаде подходящата форма, съдържание и смисъл.“

Относно ролята на учителя в процеса на педагогическото общуване, в разбиранията на педагозите тя е по-скоро съпътстваща, направляваща, подкрепяща, отколкото авторитарна и ръководна. Много често в текстовете, както и в дискусиите, се появяваха сравненията със Слънцето като носител на светлина, енергия, живот, знание – характеристики, които обрисуват облика на учителя. Можем да направим паралел и с Коменски, който също сравнява учителя, както и организацията на цялата образователна среда, със Слънцето: „Нека вземем като възвишен образ за подражание от природата небесното светило – слънцето“; „Да видим как си върши работата слънцето, като имаме предвид разгледаните дотук начини на работа в училищата“; „За да подражаваме на слънцето, трябва: а) само един учител да ръководи едно училище или поне един клас.“

Силен е акцентът и върху значението на личния пример, личностните качества и цялостния възпитателен облик на учителя. Ученикът, от своя страна, е разглеждан като равнопоставен субект в това общуване, като бе подчертано значението на неговата активност чрез даването на възможност за споделяне на идеи, възгледи, възможности за изява, право на избор. Това според педагозите от фокус групата е нещо, което не бива да се случва по стихиен, случаен път, а да бъде преднамерено търсено от учителя. Именно двустранната активност и взаимно влияние е в основата на пълнотата в педагогическото общуване.

Нещо, което ми направи впечатление и в текстовете, и в разговорите, е честото използване на думата „душа“. Това провокира поставянето на въпроса за значението, което влагат участниците в своите разбирания относно душата. Под „душа“ те разбират изявата и проявата на мислите, чувствата и волята (като съдържания на душата). В контекста на педагогическото общуване бе подчертано, че то не е механично-поведенчески процес и за да бъде цялостно осъществен, трябва да обхваща в единение мислите, чувствата и волята, т.е. душата.

 

Вижте още:

Безценни мъдрости за майчинството и възпитанието от Петър Дънов

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: