„Страшните“ приказки с „лоши“ герои – полезни или вредни за децата?

Преди години имах възможността да посетя кратък семинар на тема „Арт-терапия и приказки“. За пръв път се замислих за нещата, които може да узнаем за детето през приказката, любимия герой, сюжета, дори злодея. И не само да узнаем, но и да интерпретираме, да проиграем заедно с детето с терапевтична цел.

Светът на приказното, през погледа на малкото момиченце с червена шапчица, за пръв път сблъскала се с реалността (вълка), на пасивната девойка, която чака да бъде „спасена“, само защото е красива и добра (Пепеляшка), на глуповатия най-малък син, който обаче надхитрява всички, е свят в който децата разпознават всичко от живота на възрастните – от най-прекрасното до най-зловещото.

От няколко години насам все по-често се среща един нов феномен, а именно – да се видоизменят най-популярните детски приказки, да се пренаписват така, че да не бъдат травмиращи за децата.

Попадала съм на издания, в които вълкът не изяжда бабата и Червената шапчица, а те успяват да се скрият в килера, където дочакват ловеца; в които Хензел и Гретел не са изоставяни от родителите си в гората. Най-популярният пример е „Малката русалка“, където в най-драстична степен е пренебрегнато характерното светоусещане на Андерсен, всичко което той въплъщава в историите си. Вместо това, русалката оживява, а детето е предпазено от темата за смъртта.

Редно ли е това и има ли полза за децата?

Да се върнем на приказките и онова, на което ни учат. Приказното слово от най-древни времена, от различни култури, носи в себе си теми, познати до днес, съхранява човешкия опит и мъдрост. През историите децата се учат, подреждат сложните човешки отношения, виждат различното у другия, разпознават емоции, характери, проблеми. Чрез идентификацията с героите, те попадат в ситуации, които в реалността ще са драматични за тях, но в приказката ще могат да отработят. Те ще видят как героят се справя с трудностите, оцелява и получава признание. Ще научат повече за доброто и злото и за връзката между двете. В контекста на темата за травмата – те ще видят колко естествено се вписва тя в приказния свят, и как винаги е път към личното израстване на героя.

Всичко това няма как да се случи, ако липсва Големия лош вълк или Малката русалка оживее и се омъжи за принца. Значимостта на приказното в отработването на важните общочовешки теми е голяма. и независимо от опитите „травмиращите събития“ да бъдат смекчени, вярвам че това никога няма да се случи. Няма история без злодей, конфликт или перипетия. Или поне не реална такава.

И колкото повече възрастните се стремят да преведат в думи онова от реалността, което може да травмира детето, толкова по-подготвено ще е то да посрещне случващото се.


Автор:
Елена Мечева – клиничен психолог и педагогически съветник

За контакт:
+359 899 88 61 30
e-mail: elena.mecheva@mytalkspace.bg

 

Вижте още:

„Не“, „Няма“, „Не искам“ – на какво се дължи отрицанието в детска възраст и как да реагираме?

Трябва ли да разказваме на децата си приказки със „страшни“ приказни герои?

Детските страхове си имат имена

Грешките при възпитанието на децата – как да ги избегнем

 

 

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ:

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien