поезия

Кой може да обича като мама

08.03.2016

Кой може да обича като мама? Да не пресмята, да не се щади, да е готов докрай да се раздава, а себе си от всичко да лиши. Кой може да погали като мама и болката със нежност да стопи? Сърцето ми да стопли с думи само и само с [вижте още]

Мъничко мое момиче

02.03.2016

Мъничко мое момиче, звездите в очите си скрило, протягаш ръцете си малки и търсиш при мама закрила. Мама над тебе се свела от щастие цялата грее, в косите си слънцето вплела, в прегръдка те сладка люлее. После, когато [вижте още]

Заетата майка

13.01.2016

Ръцете ми заети бяха през деня. Не можех да играя или да ти почета; Когато молеше и канеше ме ти, за теб минутка аз не отделих. Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах, ти дотърча с рисунка и със весел смях и каза:“Мамо, [вижте още]

Спомен за Коледа от детството

26.12.2015

На Коледа ми липсва аромата На Коледа ми липсва аромата… На преспите дълбоки тишината… Липсва ми по детски да се радвам на всички малки празнични детайли – на лампичките цветни в тъмнината, на шарените лъскави [вижте още]

Обичам те, мое дете

23.12.2015

Обичам те, преди да те познавам, обичам те, преди да се родиш, обичам даже да те наблюдавам как нощем сладко и смирено спиш. Не мога с думи прости да опиша какво е да те гледам как растеш, как тичаш, смееш се и дишаш и носиш [вижте още]

Ти си тук, мое мъничко щастие

08.12.2015

НА МОЕТО БЕБЕ Ти си тук, мое мъничко щастие, моя нова, безмерна любов, вдишвам твоето нежно ухание, а домът ми е пъстър и нов. Всяка мъничка дрешка обичам, всяка сънена твоя усмивка, всяко къпане и преобличане, всеки [вижте още]

Писмо до татко

19.11.2015

Здравей, татко! Откраднах си мъничко време, за да ти пиша, че аз съм добре. Задъхана следвам мечтите големи и нищо не може по път да ме спре. Не съм ви забравила. Мисля ви много! И знам, че ви липсвам – това ми тежи, но [вижте още]

Липсваш ми, детство

06.10.2015

Липсваш ми, детство Как ми липсват онези години, когато безгрижни деца с коленете охлузени и лактите сини, тичахме до късно вечерта! Един на ластик скача, играе и от смях се залива почти, друг умело шмайзер чертае и [вижте още]

„Ученик“ – Елисавета Багряна

15.09.2015

Ето на, порасна, ученик си вече – радостна и горда, мама днес ми рече. Примерен да бъдеш цялата година. Да четеш, да пишеш мирничко на чина. Да не се задяваш с другите дечица. Ще ти давам всяка сутрин по мекица. Всичкото [вижте още]

МАМА

30.08.2015

Косата на мама е светла и мека, ръката на мама е нежна и лека. Тя много е мила и много добра е, даже когато не и се играе. Но често до късно мама я няма- тя работи в нейната служба голяма и само от работа ми телефонира, но [вижте още]
1 2