Традиции при кърменето в 13 страни по целия свят

От чисто биологична гледна точка кърменето е един и същи процес по целия свят. Вроденият сукателен рефлекс е присъщ на всички току-що родени бебета и им позволява бързо да се научат да се хранят от гърдите на майките си. Първата храна, която новороденото получава от мама, е коластрата – белезникаво-жълтеникава течност със силни хранителни, имунологични и защитни качества. Скоро тя се променя и преминава в преходно мляко, а след това и в зряла кърма. Тези биологични процеси протичат така при всички здрави кърмещи жени.

Като имаме предвид всичко това можем да стигнем до заключението, че кърменето си е кърмене навсякъде по света и няма разлика на кой континент или в коя страна се намираме. Но всъщност този извод е далеч от истината. Културните различия оказват голямо влияние върху практиките на кърмене в различните краища на света. Социалните норми, вярванията, обичаите и традициите, нивото на образованието, законовата уредба и религията се различават в отделните държави и формират специфичния начин, по който местните жени хранят новородените си бебета. Това показва и бързият поглед към традициите на кърмене в 13 различни култури от 4 континента – Великобритания, Япония, Бразилия, Индия, Кения, Китай, Норвегия, Република Конго, Монголия, Обединените Арабски Емирства, Гватемала, Пакистан и Намибия.

1. Великобритания

Въпреки че хората във Великобритания са сравнително добре материално осигурени и образовани, страната е на едно от последните места, когато става въпрос за кърменето. Според доклад на едно от най-авторитетните и стари медицински списания – The Lancet – през 2016 г. само 0.5% от жените в Обединеното Кралство продължават да кърмят децата си докато навършат 1 годинка. За сравнение, в САЩ около 30% от майките кърмят бебето си чак до първия му рожден ден. Един от авторите на цитираното проучване предполага, че сред британките битува погрешното схващане, че кърменето носи ползи предимно за децата в по-бедните държави. Други специалисти отдават негативната тенденция отчасти и на масираната реклама на адаптираните млека. Според учени от Университета в Кардиф ниските нива на кърмене във Великобритания може да се дължат и на липсата на подкрепа от други кърмещи майки. Проучване по темата показва, че в страната се разпространяват противоречиви послания по темата и че само половината от родилките имат достъп до подкрепа и консултации за кърменето. Като цяло, британските жени са насърчавани бързо да изградят режим на новороденото и да започнат отново работа, за да възстановят живота си от преди бебето много скоро след раждането.

2. Япония

Историята на кърменето в Япония не се различава от много други развити държави. С увеличаването на броя на ражданията в болница, делът на кърмещите майки спада. И въпреки че в страната се провеждат информационни кампании, чиято цел е да популяризират кърменето, много японки все още дохранват бебетата си с адаптирано мляко. Има и друг аспект – за работещите майки в Япония е много трудно да продължат да хранят детето си с кърма. Това е така, защото повечето компании не подкрепят жените след майчинство, ако те искат да продължат да осигуряват кърма за бебетата си, а яслите в страната имат много строги правила за храненето на децата с майчино мляко. В резултат на това, работещите майки в Япония предпочитат да преминат на адаптирано мляко. Някои от старите японски традиции в кърменето обаче са останали и до днес. Например – масажът на гърдите, който е описан и въведен като техника за стимулиране на произвеждането на кърма и отпушване на каналите от японската акушерка Сотоми Окетани. Нейният метод помага дори и при хиперлактация. Днес в Япония има близо 300 акушерки, които прилагат тази техника и масажът на гърдите е широко разпространена практика. Окетани е известна и със съветите си за отбиване на децата. Докато някои майки в Япония мажат зърната си със сос уасаби, за да прекратят кърменето, Сотоми Окетани препоръчва жените да нарисуват на всяка гърда усмихнати личица и така да отбият детето.

3. Бразилия

Утвърждаването на кърменето в Бразилия довежда до огромен спад на нивото на бебешката смъртност с повече от две-трети през последните две десетилетия. Тази положителна тенденция се дължи отчасти на големите информационни кампании в подкрепа на кърменето. Днес повече от половината майки в страната кърмят децата си поне до 6-месечна възраст. Бразилското правителство изминава дълъг път в подкрепа на естественото хранене на кърмачетата. През 1981 г. е създадена Националната програма за кърменето, която е насочена към регулиране на рекламите на адаптирани млека, както и към подкрепа на работещите майки. През 2015 г. Бразилия забранява рекламирането на изкуствените млека за бебета. Държавата налага и сериозни глоби на компаниите, които дискриминират кърмещите жени. Но всъщност най-големият успех на Бразилия е създаването на техните банки за кърма. Те са свързани в най-голямата национална мрежа в света и от около 300 банки за майчино мляко общо за всички държави цели 220 се намират в Бразилия. Броят на жените, които даряват кърма там също е много висок.

4. Индия

Индия е голяма и разнолика страна и не е чудно, че съчетава богат набор от практики за кърмене. Погледнато в общ план нивата на хранене с майчино мляко в Индия са сравнително ниски. Бебетата, кърмени от най-ранен етап, са по малко от 50% от всички новородени. От друга страна делът на децата, хранени само с кърма на 6-месечна възраст е 55%, което е по-високо отколкото в САЩ например. Индия обаче има да извърви много дълъг път по отношение на приемането на кърменето. Преди време много хора там силно се скандализират от корица на списание с млада жена, кърмеща бебе. Случаят остро разделя мненията в Индия и става повод за много разгорещен дебат по темата. Интересен пример от екзотичната страна, свързан с кърменето, представлява религиозната група Бишнои. Те са общност от природопоклонници, за които всички живи създания имат еднакво право на живот и използване на природните блага. Тяхното състрадание и милост към другите същества стига до там, че жени от това племе кърмят осиротели или ранени малки сърнички и ги връщат към живот.

5. Кения

Кения е много добър пример за държава, която значително е подобрила дела на кърмещите жени за сравнително кратък период от време. Африканската държава с население от над 46 милиона души прилага две правителствени инициативи, които помагат процентът на изключителното кърмене до 6-месечна възраст да се повиши от 13% на 61% за малко повече от 10 години. Въпросът с отношението към кърменето в Кения стои малко по-различно, тъй като между географските области в страната съществуват културни разлика. В някои краища митовете и легендите карат родилките да прекъснат кърменето или въобще да се откажат от него. Например някои кенийки вярват, че коластрата е мръсна. Те изцеждат тази ценна и хранителна течност и я изхвърлят, вместо да я дават на бебетата си. В едно от кенийските племена се смята, че споровете и кавгите правят кърмата опасна за новороденото и затова, ако майката попадне в такава ситуация, тя трябва да се подложи на ритуал за пречистване или да спре да кърми. Друго суеверие е, че, ако една жена кърми на публично място, тя може да бъде урочасана и млякото й да секне или да получи възпаление на гърдите.

6. Китай

Според УНИЦЕФ нивата на кърменето в Китай са много ниски и продължават да падат. До 70-те години на миналия век, кърменето е било норма в страната, но това е приблизително времето, в което започва агресивно рекламиране и популяризиране на адаптираните млека. Днес Китай е най-големият пазар на заместители на майчиното мляко и храненето с изкуствени млека постепенно става част от културата на страната. В Китай обаче има една дълбоко вкоренена традиция, която оказва много благоприятно влияние върху кърменето и това е обичаят след раждането жената да не напуска дома си за един месец. Някои китайки спазват този „месец на ограничението“, за който се вярва, че е специално време, в което жената се възстановява и изгражда връзка с бебето си. За родилките, спазващи тази традиция, понякога кърменето се оказва много по-успешно, тъй като те обикновено са заобиколени от близки, които ги подкрепят и приготвят храна, стимулиращи лактацията.

7. Норвегия

Кърменето е начин на живот за жените в Норвегия. Само 1% от бебетата в тази скандинавска държава никога не са били хранени с кърма. Може би една от причините за това успешно разпространение на кърменето се крие в норвежката политика по отношение на отпуска след раждане. В Норвегия родителите имат право на 46 седмици платен отпуск по майчинство, в които да получават пълната си заплата или 56 седмици, в които да получават 80% от месечното възнаграждение. Този дълъг период, в който майките могат да се посветят изцяло на бебето си, определено благоприятства кърменето. В Норвегия има и няколко банки за кърма и за разлика от много други страни, където предоставянето на майчино мляко е безвъзмездно, там държавата компенсира много добре даряващите майки.

8. Република Конго

Тази африканска държава е дом на номадското пигмейско племе Ака, при което двата пола са напълно равнопоставени. Бащите от това племе прекарват толкова време с децата, колкото и майките и техните роли са напълно заменяеми. Децата в племето се радват на особено внимание и грижи от страна на семейството и един от двамата родители е през цялото време с тях. През първата година от живота си бебетата от това племе не докосват земята и постоянно са в ръцете на майка си или баща си. Така децата са еднакво близки и с двамата родители, а бащите постигат такава физическа близост с бебетата, която е напълно непозната за много други култури по света. Учени антрополози, които прекарват известно време сред пигмейското племе отбелязват, че бащите в него също „кърмят“ бебетата си, но не в буквалния смисъл на думата, а просто им предлагат гърдите си, за да ги успокоят.

9. Монголия

Монголските бебета са имали големия късмет да се родят в държава, която буквално превъзнася кърменето. Монголия изпреварва много от развитите държави по показатели като ранно започване на кърменето, изключителното (или ексклузивно) кърмене до 6-ия месец на бебето и продължително кърмене след 1 годинка. Отношението на обществото към кърменето е много положително – жените получават подкрепа, а не осъдителни погледи, ако го правят на публично място. Интересно е и възприемането на кърмата в Монголия. Там тя е храна не само за бебетата и е високо ценена заради изключителната си хранителна стойност. Голяма част от монголците казват, че харесват вкуса й, тя се споделя свободно, а кърмещите жени често оставят по чаша кърма за останалите (вече пораснали) членове на семейството.

10. Обединените арабски емирства

През 2014 г. Обединените арабски емирства приемат закон, според който майките трябва да кърмят децата си, докато те не навършат 2 години. Този закон влиза в сила въпреки аргументите на неговите противници – че дава възможност да бъдат наказвани жени, които срещат трудности с кърменето, и че позволява на мъжете да съдят съпругите си, ако те не могат да кърмят бебето. Във връзка със закона Федералният национален съвет на Обединените арабски емирства се съгласява да бъдат осигурявани дойки за децата, чиито майки са починали или са неспособни да ги кърмят.

11. Гватемала

В Гватемала нивата на детска смъртност са много високи. Смъртността на родилките също е голяма. Недохранването и ограниченият достъп до качествено здравеопазване допълнително утежняват картината. Според статистически данни близо 80% от децата на местното население страдат от недохранване. По отношение на кърменето в Гватемала има големи противоречия. Повсеместната липса на образование води до много погрешни схващания относно естественото хранене на новородените. Много жени например по стара традиция изхвърлят коластрата, тъй като вярват, че тя е „престояло мляко“, че е мръсна, прекалено гъста и опасна за бебето. Докато започнат да произвеждат зряла кърма вместо полезната коластра, майките дават на децата си други течности като подсладена вода, газирани напитки и дори кафе. Жените, които започнат да кърмят бебето си обаче, често продължават много дълго време. Поради недостига на храна много от гватемалките хранят бебетата си единствено с майчино мляко докато не станат на 8 месеца, а понякога и дори до 1 година. По финансови причини някои от тях продължават с кърменето и след като детето навърши 2 години.

12. Пакистан

Пакистан от години се бори да увеличи броя на кърмещите майки. Днес само 38% от бебетата под 6 месеца са хранени с майчино мляко. Изключителното кърмене е рядко явление сред по-образованите и по-добре осигурените жени. С навлизането на адаптираните млека работещите майки и тези от по-висшите класи на обществото в Пакистан избират изкуственото хранене пред кърменето. Интересна културна специфика е, че в тази страна жените кърмят дъщерите си значително по-кратко, отколкото синовете, особено ако все още нямат мъжка рожба. Много от майките престават да кърмят дъщерите си скоро след раждането с надеждата, че скоро ще забременеят отново и този път ще имат момче. И още една подробност – кърменето на обществени места в Пакистан е немислимо, защото се смята за изключително личен акт.

13. Намибия

Кърменето се практикува сравнително малко в Намибия и това е голям проблем за страната. Само 24% от майките продължават да кърмят бебетата си след 6-месечна възраст. А от друга страна в Намибия едно от 4 деца страда от забавено развитие а едно от 7 е с поднормено тегло. На фона на тези мрачни статистики едно от най-старите племена в тази африканска страна – Химба – дава пример за почти 100% разпространение на кърменето сред майките в него. Всяка от родилките в това племе кърми новороденото си бебе и прави това, защото получава напътствия и подкрепа от майка си. Традицията при жените Химба е към края на бременността всяка от тях да поживее с майка си и да прекара времето до раждането обучавайки се да кърми и да се грижи за бебето. Бабите оказват голяма помощ на новите майки като дори ги будят, за да накърмят детето.

 

Автор: Шерами Тсай

Вижте още:

Кърмене след Цезарово сечение (секцио) – какво трябва да знаем

23 любопитни факта за новороденото бебе, за които може би не подозирате

Кърмене на бебето – какво трябва да знаем?

Бременност с близнаци – 50 факта, за които може би не знаете

 

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: