Тръшкането при децата – проблем или нещо нормално?

тръшкане дете гняв

Преди няколко дни реших да заведа моя 3-годишен син на обиколка в детския музей в града. Разказвах му любопитни факти (може би – част от тях – далеч от истината, но на кого му пука), купих му здравословен сандвич от кафенето, а накрая реших да му купя сувенир от магазина на изхода от музея. О, да! Страхотна майка съм! Влязохме в магазина за сувенири и му казах – „избери си“ (да, така се почувствах още по-невероятна майка, та аз давам избор на 3-годишен).  Моят син Тео обаче реши, че може да си вземе от всичко по нещо. Казах му, че разрешавам да си избере само един сувенир, а той започна да се тръшка и да плаче неистово.

Оказа се, че сцената в магазина не е нищо необичайно за тази възраст, нито пък е по моя вина. Също, че аз не съм толкова ужасна майка, колкото се почувствах на излизане от музея, нито детето ми е разглезено или невъзпитано. Или поне това показват проучванията на проф. Майкъл Потогел, педиатричен невропсихолог към Университета в Минесота. Той е прекарал последната част от своята професионална кариера, изучавайки избухвания и причините малките деца да имат такива брутални емоционални изблици.

На какво всъщност се дължат тръшкането, гневът и нервните изблици при малките деца?

Изводите, до които Потгел и екипът му достигнали са, че на тази възраст подобно поведение е съвсем нормален биологичен отговор на гняв и безсилие, така, както прозявката при умора. Децата от около 18 месеца до 4 години са просто програмирани да се държат зле, казва той. А това означава, че „възпитателят“ (т. е. вие) не винаги е виновен.

Нека направим бърз обзор на човешкия мозък, като се спрем на един конкретен участък, наречен префронтален кортекс (PFC). Това е част от мозъка, която регулира емоциите и контролира социално поведение. Това е и частта от мозъка, която при едно дете на 2 или 3-годишна възраст е все още неразвита. Много родители или учители дори не подозират, че тази незрялост всъщност е от полза за малчуганите. Тя помага на детето да усвои едно от най-важните умения – езиково-говорното. До това заключение достигат учени от Университета в Пенсилвания. Авторите посочват, че недобре развитият префронтален кортекс, „виновен“ за тръшкането и гнева, позволява на малките деца да овладеят нов език много по-лесно, отколкото възрастните. Казано по-просто, неприятното поведение на нашите деца може да бъде еволюционен компромис в името на човешкото общуване.

Добре, разбрахме, че малчуганите имат мозъчни участъци, различни от тези на нас – възрастните, които ги правят податливи на изблици, тръшкане и ирационални прояви. Има обаче и друг фактор в този процес, свързан с тръшкането в предучилищна възраст е и той се нарича… СТРЕС. Събитията, които са обичайни за нас, са объркващи и страшни за малките. Те не разбират, че изтичането на вода в сифона на ваната няма да ги погълне (ако сте се пошегували с това) или че лошият Торбалан наистина няма да ги вземе, ако не си изядат вечерята. Това чувство на повишена възбуда става причина в малките им тела да се освобождава кортизол, известен като „хормона на стреса“. Кортизолът повишава кръвното налягане, ускорява темповете на дишане и може да доведе до объркано или неясно мислене.

Какво е решението?

Следващият път, когато детето ви има пристъп на гняв или се тръшне на земята, проф. Потогел препоръчва да се запитате „Каква е първопричината за това поведение?“. Ако детето ви търси внимание или се гневи, че сте му отказали нещо (играчка, храна или някакво друго лакомство), най-добрият отговор е да се игнорира поведението и да запазите хладнокръвие. Ето пример с една майка на 3-годишно момиченце, научила този урок по трудния начин. След като детето й не спирало да крещи и да се катери върху нея, докато тя гледа любимото си предаване, майката в крайна сметка не издържала и избухнала в крясъци. Накрая завършила с думите.  „Държиш се ужасно! Толкова съм разочарована от теб! „. В резултат на това пристъпите на гняв и тръшкането при детето продължали още половин час. Проф. Потогел нарича това „гневният капан“. „Ако детето ви получава насрещно поведение, също толкова неконтролируемо, истерично и гневно, това е равносилно на пожар, който вие разпалвате взаимно“, казва той.

Но той предупреждава и за още един капан „капанът на утешението“. „Когато  утешавате дете по средата на неговото гневно избухване, това ще засили поведението. Вместо това, можем да кажем „Съжалявам, че си разстроен. Когато се успокоиш, ще ти дам една прегръдка и можем да поговорим за това, което чувстваш“. По този начин предлагаме подкрепа и съчувствие, без да „подклаждаме“ огъня.

Но по-горната стратегия на игнориране не се отнася за гнева и избухването, когато причината е, че сте поискали от детето да свърши нещо (да си прибере играчките, да си подреди стаята или да си измие ръцете например). В този случай, да не му се обръща внимание означава да му се дава това, което иска. Вместо това приложете стратегията на „естествените последици“. Кажете на детето, че ако не се облече до пет минути, разходката в зоопарка ще отпадне. Ако детето не изпълни това, което сте му казали, а след това започне да се тръшка и да буйства, защото сте приложили „естествените последици“, вече е време за стратегията, описана по-горе, в която игнорирате и го оставяте да се успокои.

Много важно правило е винаги да спазвате това, което сте заявили. Ако детето се размрънка и вие позволите нещо, което сте забранили, това е още една причина тръшканията и инатливите прояви да се превърнат в ежедневие, тъй като детето ще ги използва като оръжие.

Малките деца са буквално сила на природата, които могат да смутят, разгневят или объркат и най-спокойните и подготвени родители. Но има и добра новина: бързо им минава. Секунди след плача, крясъците и истериите те вече може да са изпаднали в бурен смях. Средната продължителност на едно гневно избухване в предучилищна възраст трае около три минути, показват изследванията на проф. Потогел . Ето защо, малко след гневно избухване, детето ви вероятно ще си играе така, сякаш нищо не се е случило, докато вие сте все още с треперещи ръце и ускорен пулс. Неговият незрял префронтален  кортекс, отговарящ за социалните ориентири, му позволява да премине през тези моменти безпроблемно и без злопаметност. Така че – изчакайте всичко да отмине, след което се насладете на една топла взаимна прегръдка за помирение.

Автор: Тина Берано

Вижте още:

Детето ви се тръшка? Не сте единствени…

Не съм идеална майка

Тръшкането при децата и четирите погрешни реакции на родителите

Спазвайте тези 7 правила, ако все пак се налага да накажете детето си

 

 

 

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: