Трябва ли да игнорираме гневните изблици на малките деца?

Когато говорим за техниките за установяване на емоционална връзка с детето, родителите най-често се оплакват от проблема, свързан с гневните изблици. Но трябва ли да игнорираме тези състояния? Или трябва да удостоим детето с внимание? Не означава ли всъщност опитът за установяване на емоционална връзка по време на изблик, че му обръщаме внимание и по този начин стимулираме подобни прояви? Не подклаждаме ли така нежеланото поведение?

Отговорът на този въпрос дава методът „Дисциплина без драма“ на психолозите Д-р Даниел Сийгъл и Д-р Тина Брайсън. Техният подход се различава от конвенционалните методи. Да, може да има моменти, в които детето демонстрира гневен изблик, по време на който то много добре се контролира и целенасочено симулира гняв и стрес, за да постигне женалата цел: за да получи играчка, да остане по-дълго в парка и т.н., но при повечето деца и почти винаги при по-малките деца, стратегическите гневни изблици са по-скоро изключение, отколкото правило.

В болшинството от случаите гневният изблик е свидетелство, че долната част на мозъка на детето е взела за заложник горната и влияе на волята. А това се случва при повечето деца под 5 годишна възраст, тъй като  един конкретен участък от техния мозък, наречен префронтален кортекс (PFC), не е достатъчно развит. Именно той е отговорен за контрола на емоциите. Това прави детето неспособно да овладее напълно чувствата и емоциите си. Когато това се случи, трябва да му осигурим помощ и утеха. Трябва да проявим емпатия и да се съсредоточим върху емоционалната връзка. Дали детето тъкмо започва да се разстройва, дали е вече кисело или извън контрол – във всички случаи то има нужда от вас.

Все пак необходимостта от определяне на границата НЕ отпада. Не може да позволим на детето, колкото и да е разстроено, да смъкне пердетата в ресторанта, например. Но основната ни цел в този момент е да го утешим и да му помогнем да се успокои, за да може да си възвърне самоконтрола. Хаосът и липсата на самоконтрол са признаци, че интеграцията е блокирана и различните мозъчни части не работят координирано, обясняват авторите на метода „Дисциплина без драма“. А тъй като емоционалната връзка създава възможността да поправим това, тя се превръща и в средство за утеха.

Утехата регулира способността за регулиране на емоциите

Така ние помагаме на децата да преминат от хаоса към реда в емоциите си. Ето защо, когато родителите се питат „трябва ли да успокоявам детето по време на гневен изблик“, отговорът е: „преосмислете нагласите си към моментите, когато децата ви са разстроени или извън контрол“. Гледайте на гневния изблик не просто като на неприятно преживяване, което да изтърпите или на всяка цена да потушите за свое собствено добро, а като на зов за помощ. Избликът е и още една възможност детето да се чувства сигурно и обичано. В подобни моменти имаме шанс да уталожим стреса на детето, и да се превърнем в предлагащи закрила. Така постепенно мозъкът на детето развива способност да се саморегулира и да се възстановява, в резултат на което независимостта и устойчивостта на детето нарастват.

Най-удачната първа реакция към гневните изблици от гледна точка на метода „дисциплина без драма“ е проявата на емпатия. Когато разбираме защо децата изпадат в гневни изблици (незрелият им мозък много лесно се влияе от силните емоции), ние ще сме способни да реагираме много по-състрадателно, когато започнат ритането, тръшкането и виковете. Това не означава, че ще започнем да харесваме гневните изблици, а че ще сме способни да запазим спокойствие и да установим емоционална връзка, вместо да приемаме изблика като проява на своенравие. Затова и авторите на тази теория не са привърженици на метода на игнорирането.

Но каква да бъде утехата и трябва ли да говорим на детето?

Моментът на гневен изблик не е най-подходящото време да се обяснява на детето, че се държи неприемливо. Тогава детето въобще не е способно да възприема уроци. Вместо това, просто хванете детето за ръка или го прегърнете. Говорете му тихо, с прости думи изречения, ако все пак се налага да кажете нещо. Разговорът и обясненията трябва да се случат тогава, когато бурята отмине, а не в разгара й. 

Родителите имат склонността да говорят твърде много точно, когато децата са разстроени, да задават въпроси и да поучават. Това често само влошава нещата. В подобни моменти нервната система на децата е претоварена. Колкото повече говорим, толкова повече я затормозяваме с допълнителна информация. Но това никак не означава, че трябва да игнорираме детето в момент на тръшкане и нервен изблик. Дори напротив – реагирайте с внимание.

Хормонът кортизол и гневните изблици

В момент на гневен изблик стресовият хормон кортизол владее тялото и мозъка на вашия син или дъщеря. Детето напълно е изгубило контрол върху емоциите и импулсите си. Неспособно е да се успокои и да каже от какво има нужда, а това е страдание. И също като в момент на физическо страдание (болка, температура, падане), децата ни се нуждаят от нашата подкрепа и утеха. Ето защо, в тези моменти трябва да бъдем спокойни, любящи и подкрепящи.

Вие можете и трябва да определяте граници, но същевременно трябва  помогнете на вашето дете да овладее тялото и емоциите си, както и да устои на разрушителните импулси по време на гневния изблик.

Статията се базира на книгата „Дисциплина без драма” на Д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън, предоставена с любезното съдействие на Издателство Хермес

Вижте още:

Шамарите и детския мозък – какво се случва?

Спазвайте тези 7 правила, ако все пак се налага да накажете детето си

Възпитание с шамари? Не, благодаря!

Непослушанието – родителска грешка или „то просто си е такова“

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ;