Възпитание на детето с 4 прости правила

 дисциплина дете родител възпитание
Често чуваме, че най-важното нещо, което можем да на­правим за децата си, е да ги обичаме. Това, разбира се, е така. Приемам безусловно, че всички вие обичате своите до полуда и изобщо не ви трябва книга, която да ви казва как да го правите. Но, каквото и да разправят хората, само любовта не стига.

Тогава какво още е необходимо?

Ние правим един милион неща за децата си: помагаме им да проходят, проверяваме дали са обули чисти чорапи, учим ги да се пазят, когато са вън от дома, слушаме търпеливо по пет пъти разказа им за победния гол, който са отбелязали на детската площадка.

Само че никой родител не намира време за всичко (а и няма да е полезно за децата, ако го прави). Тази истина става още по-очевидна, когато имаме повече от едно дете, работата ни е напрегната или сме самотни родители. Как тогава да от­съдим кое е абсолютно наложително и от кое можем да се от­кажем? Освен ако не искаме да живеем с постоянно чувство за вина, тревожни и потиснати, наистина си струва да помислим върху това, кои неща ще бъдат от най-голямо значение за деца ни и кои можем да избутаме на втори и трети план.

Нека разберем към какво се стремим. Искаме детето да се наслаждава на детството си, а след това да се развие като здрав, самоуверен, успял в живота зрял човек – щастлив и даряващ щастие на околните. Щом осъзнаем крайната си цел, кръгът на внимание постепенно ще започва да се стеснява, но как да определим кои са абсолютните ни приори­тети? Как да решим кое е наистина, ама наистина, важно?

1. Установете ясни правила, които не се изменят

Това е най-важното родителско умение, когато стане дума за възпитаване на деца. От първостепенно значение за детето е да знае, че правилата никога не се изменят, както и че те ще бъдат налагани във всички случаи. Колкото по-уязвимо е то в своите емоции, толкова по-често и енергично се опитва да въстане против тях, обаче правилата трябва да остават непоклатими. Когато изпадне в пристъп на гняв или изживява период на несигурност, детето по-често изпробва здравината на границите, но не защото желае да се огънете, а защото иска да е напълно сигурно, че те са си на място­то – константата, на която винаги ще може да разчита в този изменчив свят.

Всъщност колкото по-стриктно се придържате към ус­тановените граници, толкова по-лесно ще бъде за децата да спазват правилата ви. Веднъж убедили се, че не отстъпвате никога, на тях ще им омръзне да опитват. Не искат да си гу­бят времето. Не само започват да се чувстват по-щастливи и сигурни, но и се научават да приемат „не“ за отговор.

Това означава край на мрънкането за „още малко“ преди лягане, забравяне на досадното „купи ми това“, докато оби­каляте из магазините, или на молбите да напълните надува­емия басейн точно когато нямате никакво време. Щом чуят думата „не“, те повече няма да настояват.

Колко пъти сте слушали други родители да се оплакват: „Детето ми никога не прави каквото му казвам. Врънка ме, докато отстъпя, за да го накарам да млъкне“. Такива роди­тели сами попадат в капана. Защо детето мрънка с такава досадна упоритост? Защото знае, че ако продължи доста­тъчно дълго, родителят ще се огъне. Не е лесно да се измък­нете от този капан, щом сте допуснали веднъж да попадне­те в него. Но не е невъзможно. Ще бъде доста по-трудно, отколкото за родителя, който никога не се е огъвал и чиито деца съответно никога не се опитват да проверят границите на неговото търпение. Защото сега вашето ще има нужда от много повече време, за да се убеди, че вие наистина повече няма да отстъпвате, и да спре да капризничи.

Гарантирам ви, че децата на онези родители, които знаят как да кажат „не“, никога не се опитват да се налагат. Те могат да негодуват, скимтят и мрънкат от недоволство – ма­кар и по-рядко от останалите деца, – но не продължават да настояват за нещо, което веднъж им е отказано.

Ако имате навика да отстъпвате – може би не твърде чес­то, но дори единичните случаи карат детето да си мисли, че си струва да опита, – ще трябва постоянно да си повтаряте, че стига да издържите достатъчно дълго, децата ще преста­нат да ви тормозят излишно. Тази награда няма да получи­те днес, нито утре, нито пък идната седмица, но в крайна сметка ще тупне в краката ви, стига да проявите твърдост, и тогава, повярвайте ми, всички усилия ще си заслужат труда, щом детето престане един път завинаги с опитите да над­делее.

2. Използвайте с мъдрост думата „не“

Познавам родители, които казват „не“, а след това започ­ва да ги гризе съвестта при мисълта, че постъпват неспра­ведливо, и накрая отстъпват.

Придържайте се към онова, което вече сте казали, дори ако това означава после да му забраните да ри­сува, при положение че то продължава да настоява, и преглътнете чувството за вина.

Винаги е добре да прецените положението в движение, като предвидите евентуалните последици, преди да кажете „не“ за каквото и да било. Ако не сте в състояние да решите начаса, кажете на детето: „Трябва да си помисля“ или „Изчакай малко“. Или пък онази отвратителна фраза: „Ще ви­дим…“. Казвам „отвратителна“, понеже я ненавиждах като дете, но трябва да призная, че това е най-добрият подход. Странно наистина, но веднъж я обсъждах с моя близка и тя заяви, че също мразела точно тези думи като дете, понеже те всеки път означавали „не“. При моите родители обаче най-често означаваха „да“.

възпитание дисциплина дете родител

Ще ви кажа защо е добре да си помислите, преди да кажете „не“. Ако не сте казали „не“, няма да изпитате натиск и да се огънете, – това ви осигурява време да обмислите всички варианти и предварително установени условия, преди да дадете съгласие. Затова кажете на детето нещо от рода на:

„Можеш да порисуваш, но ако си приготвиш всичко сама“.

„Ще ти напълня басейнчето, но ако ми създаваш ядове, когато ти кажа да излезеш, утре няма да го видиш“.

„Ако не мрънкаш в магазина, ще ти купя нещо на излизане“ (то не бива да бъде нездравословно).

Поощрението е за предпочитане пред наказанието, ако искате детето ви да се чувства и държи добре. Освен всичко останало, възпитаното дете живее в много по-сигурен, стабилен и уютен в емоционално отношение свят. Като казвам възпитано, нямам предвид сдържано или притворно, сервилно същество, което говори само когато се обърнат към него. Не мога да понасям подобен родителски подход.

Имам предвид деца, които понякога се сдърпват едно с друго или правят по някоя беля, но само защото не са имали време или не са си дали труда да обмислят постъпката си. Добронамерени деца, които искат да ви се харесат, но понякога се случва да викат по-силно от необходимото или забравят как трябва да седи край масата един възпитан малчуган.

Освен ако детето ви не живее в условия на повишен стрес, породен от развод, или страда от синдром на
дефицит на вниманието и хиперактивност, не би трябвало да е проблем то да се държи възпитано, щом вече сте изградили твърдо установени граници и сте спазили съветите, изброени в тази книга. Все пак ще има моменти, когато децата ще се съпротивляват срещу стандартите, които сте наложили, и тогава ще трябва да ги мотивирате, за да спазват желаното от вас поведение.

Затова винаги предпочитайте поощрението пред наказанието, ако искате да промените някоя страна от поведението на детето. Като фокусирате вниманието на детето върху успехите, а не върху провалите, вероятността да постигнете добри резултати е много по-голяма. Освен това, от гледна точка на самото дете, е много по-лесно да живее с родители, които награждават за добро поведение, вместо с такива, които наказват заради лошо.

3. Награда вместо подкуп

Тук следва да изясня разликата между награда и подкуп, тъй като е изключително важна. Ако детето ви прави нещо, за което знае, че не бива да прави, и не спира, след като сте го помолили за това, би било подкуп да му предлагате награда, за да слезе от люлката, да не се мята като обезумяло или да не хвърля парчета храна из стаята.

Но ако в момента се държи прилично или пък проблемното поведение не е резултат от проклетия, а от невнимание (например е забравило да пусне дрехите в коша за пране), е напълно уместно да му предложите поощрение. Същото се отнася и за ставането сутрин: ако по време на сутрешната разправия предложите награда, за да стане веднага от леглото, това е подкуп. Но ако преди лягане в неделя вечерта му обещаете, че ако не създава проблеми цяла седмица, следващата неделя ще получи награда, това е поощрение.

4. Обещанията и заплахите вървят ръка за ръка

Не забравяйте, че наказанието също има своето място и роля. Понякога се налага мрачната му сянка да наднича иззад обещаната награда, в случай че нейната привлекателност се окаже недостатъчна: „Ако цяла седмица ставаш навреме за училище и без да мрънкаш, в събота вечер ще си легнеш по-късно, за да гледаш любимото си предаване по телевизията. Ако обаче не го направиш, значи си много уморен и ще започнеш да си лягаш половин час по-рано“.

Все пак пробвайте най-напред с добро, а заплахата използвайте само в краен случай.

Има и друг номер, който можете да приложите, и това е комбинация от двете мотивации. В някои случаи инстинктивно усещате, че трябва да поощрите детето, вместо да го заплашвате, но, от друга страна, не ви се ще да го награждавате само защото се държи прилично.

Из книгата „Десетте най-важни неща, които можете да направите за децата си“
на Рони Джей от издателство „Colibri“

Вижте още:

Монтесори принципи за добро възпитание

Прегръдката и невербалната комуникация като възпитателно средство

Отровната родителска любов

6 начина да научим децата на дисциплина и да ги мотивираме да спазват правила

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: