Защо е толкова хубаво да имаш голямо семейство – историята на една майка с четирима синове

Със съпруга ми имаме четири деца, четири момчета, ако трябва да съм по-точна. Семейството ни е голямо, децата са много, и въпреки че си го знам, този факт като че ли ми просветна едва преди няколко дни. Тъкмо бях оставила две от децата при майка ми, което означаваше, че „само“ две щяха да бъдат с мен, докато тичам по задачи. И когато настанявах тези двамата в колата, си помислих: „Леле, колко е лесно с две. Все едно нямам деца“.
Точно в този момент осъзнах, че вече наистина имаме голямо семейство…

Защото преди години имах само двама сина и едвам се справях. Но сега, когато виждам трудностите на това да имаш двама, но умножено по две, виждам, че тогава просто е било „песен“. Сега имам двойно количество дрехи за пране, трябва да отделям два пъти повече внимание, за да има за всяко дете, и да съм заредена с два пъти повече енергия, за да се справям с 4 различни вида настроения и темперамент.

Когато бях по-млада, често се питах как се справят многодетните семейства с четири и повече деца. 

Може би оцеляват ден за ден, мислех си аз. И защо си го причиняват? Защо ли са избрали да имат толкова много деца? Но сега вече знам, че тези родители не са някаква особена порода, а са като всички останали. Просто с всяко следващо дете те са се адаптирали към новата ситуация, към броя на децата и изведнъж са се оказали с цели три, четири или пет хлапета.

Днес, когато и аз съм част от едно голямо семейство с целия му хаос, мога да кажа само едно – Не бих могла да си представя живота си по друг начин. Обожавам семейството си, страшно ми харесва, че сме много и съм сигурна, че и другите многодетни семейства мислят така.

Може би и вие като младото ми Аз ще попитате „Как така?“. Ето ви няколко причини:

  1. Когато имаш четири деца, всички безсмислени тревоги остават на заден план

Мисля, че колкото повече деца имате, толкова по-лесно осъзнавате как бързо хлапетата се променят и израстват. Така че, вместо да се притеснявате, че бебето не спи по 14 часа на нощ, започвате да се съсредоточавате върху това колко е прекрасно малкото същество, което държите в ръцете си посред нощ. Защото вече много добре знаете, че бебешкият период ще отмине преди да се усетите. И вместо да се тревожите, че двегодишното ви дете не си знае първата буква на името, можете спокойно да се наслаждавате на гласа му, когато вместо буквата каже някоя цифра. Защото знаете, че ще научи и буквите, и цифрите, когато тръгне на детска градина и после на училище.

  1. С повече деца осъзнаваш предимствата на различните етапи на развитието им

Едно от любимите ми неща в отглеждането на деца в различна възраст е, че това ми позволява да оценя хубавите страни на всеки етап от тяхното развитие. А иначе, ако нямах възможността да направя сравнение, едва ли щях да забележа тези плюсове. Например синът ми, който вече ходи на училище, може да се облича сам и аз съм много доволна от неговата независимост и от факта, че не се нуждае от мен за всяко нещо. Обаче от друга страна, много се радвам и на това, че бебето пък не може да направи нищо без мен. Аз мога спокойно да му избирам дрешките например, което не мога да направя със 7-годишния си син без да поспорим сериозно.

  1. Те винаги имат с кого да играят и да общуват

Това ми е най-най-най-любимо: да гледам как четирите ми деца общуват помежду си. Да наблюдавам как отношенията им се развиват. Много обичам да ги гледам как се заливат от смях. Обожавам и да слушам как 2-годишният ми син вика силно „Чао“ на братята си, когато тръгват на училище, и как те му отвръщат също със силен глас през задното стъкло на колата. Действа ми много успокояващо да наблюдавам тези дребни жестове, защото знам, че един ден, когато пораснат, ще могат да разчитат едни на други. Има и друго много положително нещо в пълната къща с деца – те винаги имат с кого да си играят. Разбира се, също така се и бият и това въобще не ми е любимо, но няма нищо по-хубаво от това да видя всичките си момчета да играят една и съща игра.

  1. Виждаш различните черти в характера им и това е прекрасно

Едва след като второто ми дете стана на 2 години осъзнах колко страхотно всъщност е било, че първородният ми син никога не слагаше в устата си дребни нещица, когато беше на същата възраст. А когато третото ми дете стана на 2, осъзнах колко хубаво беше когато вторият ми син споделяше играчките си с другите деца на същата възраст. И едва след като четвъртото ми дете се роди, осъзнах колко съм благодарна, че третото обичаше да стои в столчето за кола. Мисля, че вече можете да си представите картинката. Трудно е да оцениш силните страни на едно хлапе, ако нямаш база за сравнение. И обратно – много е лесно да ги забележиш, когато пред себе си имаш няколко малки индивидуалности. Тогава не се фиксираш само върху слабостите на детето, а виждаш и силните му страни.

  1. По-големите деца започват да ви помагат за по-малките

Това е може би най-приятната изненада, която получих след като се появи и четвъртия ми син. Тогава видях нагледно, че колкото по-големи стават децата, толкова повече искат да помагат. Те са пълни с енергия и са много щастливи да изтичат да ви донесат биберона, да изхвърлят мръсната пелена или да помогнат с нещо друго за бебето. Няма да имат и нищо против да поиграят с по-малкият си брат, докато ви дойде реда на касата в супермаркета. Това не може да се усети, когато имате все още едно дете или две с малка разлика, но когато имате четири – поне едното ще е вече достатъчно голямо да ви помага с някои дребни неща. И тази помощ е безценна.

  1. Чак сега разбираш какво означава „Колкото повече, толкова по-весело“

Все пак, нека съм откровена и най-напред да кажа, че колкото повече деца, толкова повече работа около тях. Това е неизбежно, защото всяко дете има индивидуални и важни нужди. А повече деца означават повече нужди и със сигурност по-голям хаос. Когато обаче всичко е наред, радостта е в големи количества. Обожавам да слушам, когато всичките ми деца се смеят в един глас. Много обичам и моментите, когато всички сядаме заедно на масата. Изключително се радвам да видя, че единият брат помага на друг, ако има някакъв проблем. Обожавам и да ги гледам, когато вървят пред мен всички заедно.

 

Поради всички тези неща, ако имате едно дете и се колебаете дали да имате още, ще ви кажа следното: вие знаете колко много обичате детето си – умножете тази любов по 2, по 3 или по 4 и си представете колко много е това. Разбира се, че решението е трудно и отговорно и вие трябва внимателно да го обмислите и да прецените енергията и ресурсите, които ще ви бъдат необходими. Но единственото, за което не трябва да се притеснявате, е че няма да имате достатъчно любов за всички – тя просто става все по-голяма с всяко следващо дете. Гарантирам го от личен опит.

Автор: Куин Кели, майка на 4 момчета, блогър, брачен консултант и семеен терапевт
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

Денят, в който със съпруга ми си разменихме ролите

„Мамо, кого обичаш повече?“ –  Ето един мъдър начин да отговорите:

5-те етапа в живота на момичетата

Да си майка на момче

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ:

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien