Защо японските деца не плачат

дете япония

Всяка страна има свои културни характеристики и методи на възпитание на младото поколение. В Япония традиционното образование има корени дълбоко в историята на тази страна, и не се е променило особено оттогава. Най-основният факт, който прави впечатление, когато сте в Япония е, че децата сякаш никога не капризничат, а техните родители не им се карат. Как се случва това и как това разбирателството между поколенията може да бъде разбрано от по-близо, как и с какви настройки се отглеждат деца в тази страна.

От древни времена японските жени не са имали възможност да разделят работата си, например на полето и у дома, и възпитанието на децата, така че те правели това по едно и също време. Бебето било връзвано към майката със специална кърпа и я придружавало по време на всичките и дейности. А през цялото време майката никога не преставала да описва това, което прави и да разговаря с детето си, което да му позволявало да се чувства съпричастно с всички процеси и постоянно да се развива. Много често срещано явление в Япония е било, когато малките деца първо се научавали да говорят, а след това – да ходят.

Традицията да се носи детето навсякъде и да се говори с него се е запазила и до днес. В магазините в Япония има голям набор от дрехи, които са удобни за носене на бебе. Това са големи джобове, специални колани и дори яке с две големи качулки. В съвременна Япония с децата, не занимават само жените. Съвсем нормално е, когато и мъжете правят същото. В тази страна не е прието да се отказва на децата внимание и телесен контакт. Те дори спят с родителите си до десет години.

Също така е необходимо да се вземе под внимание фактът, че у децата са насажда идеята, че не трябва да пречат на другите, да бъдат спокойни, да се държат учтиво като всички останали. Също така, японците не изразяват емоциите си с думи, а показват недоволството си с помощта на поглед и интонация. Децата могат точно да разпознаят какво родителите не одобряват в поведението им и най-често се опитват да го коригират.

В днешния свят японските жени с малки деца или не работят изобщо или намират работа с по-малко часове за да се посветят на детето. Обобщавайки, можем да кажем, че в Япония, децата получават изобилие от родителска топлина, любов и грижи, които влияят на тяхното бъдещо самоусещане. Също така поради културни особености те не изразяват емоциите си бурно , а се опитват да се държат спокойно и тихо, и затова плачат много по-малко.

Източник: bg.checkonline4you.com