10 любими цитата от „Пипи Дългото Чорапче“

пипи дългото чорапче цитати

Кой не знае Пипи? Кой не е чувал за нея? Милиони деца по света и техните родители са чели историите на чудатата червенокоса палавница, която няма как да бъде забравена.
Пипи Дългото Чорапче се „ражда“ на 21 май 1945 година, когато шведската авторка Астрид Линдгрен подарява на своята дъщеря Карин историята за Пипи. А героинята далеч не остава в пределите на дома на семейство Линдгрен, тъй като нейните приключения се превръщат в любими на децата от цял свят.

Ето и някои любими цитати от книгата „Пипи Дългото Чорапче“, която всяко дете трябва да прочете:

1. „Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“

2. „То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! – Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат.“

3. „Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?“

4. . „Но, Пипи, – каза Томи, – можеш ли да свириш на пиано?

– Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала – отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.“

5. „— Защо държиш кон на верандата си? — попита Томи. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни.
— Хм — отговори замислено Пипи. — В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта.“

6. . „Да, много е грозно да се лъже. Но понякога забравям това, разбираш ли?“

7. „— Моля те, Пипи, остани да спиш у нас първата нощ — рече Аника.
— О, не — отвърна Пипи и скочи от коня си в снежнатя пряспа пред портата. — Сега трябва бързо да разтребя Вила Вилекула.
Тя продължи през дълбоките преспи, които стигаха чак до кръста й. Конят я следваше послушно.
— Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено.
— Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.“

8. „Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят.“

9. „- Какво пише там? – заинтересува се Пипи.

– Пише: „Страдате ли от лунички?“ – обясни й Аника.

Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.

– Не! – заяви решително тя.

– Какво обичаш? – попита дамата.

– Не! – повтори Пипи.

– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.

– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.

Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:

– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!

– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“

10.„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“